Изборът на президента Илияна Йотова да възложи мандат за служебен премиер на Андрей Гюров, подуправител на Българската народна банка и дългогодишен експерт по икономика, е ясен знак за търсене на различна формула спрямо редовните политически кабинети, традиционно доминирани от партийни функционери. Гюров не идва от апаратите на големите формации, а от финансовия и експертния сектор – което автоматично създава очакване за по-висока професионалност и по-ниска степен на пряка партийна зависимост в управлението.
В условия на огромна политическа умора експертният служебния кабинет, който Гюров предложи, вместо обичайното разпределяне на кресла, с което сме свикнали е чудесно начало. Това създава по-голямо доверие, отколкото традиционния избор за редовни правителства – пъстри, но често лишени от ясна експертиза.
Състав с експерти, а не с партийни протежета
Проектокабинетът, представен от Гюров пред Йотова, още на пръв поглед очертава профила си като прозападен и демократичен. В него влизат личности, които не просто нямат силна партийна обвързаност, а имат ясно заявени ценностни позиции.
Сред тях е представител на Антикорупционния фонд – Андрей Янкулов – бивш прокурор, ангажиран с борбата срещу корупцията, което е силен символичен и практически сигнал в контекста на обществените очаквания за справедливост и върховенство на закона.
Името на Надежда Нейнски също изпраща ясен знак – тя е последователно прозападна фигура, без колебания в европейската си ориентация, и присъствието ѝ се възприема като отличен индикатор за ценностната рамка на кабинета.
Министерството на правосъдието е поверено на Емил Дечев – професионалист с демократичен профил и репутация на доказан експерт. Военният министър Атанас Запрянов също е фигура с ясно изразена евроатлантическа ориентация, което допълва цялостния образ на правителството като стратегически ориентирано на Запад.
В същото време Гюров прави и прагматични жестове – в състава има фигури, свързвани с управлението на Бойко Борисов, включително Трайчо Трайков, както и двама кадри, асоциирани с ДПС, което може да се тълкува като реверанс към по-широк политически баланс и към формацията АПС. Това показва опит за функционално, а не идеологически затворено управление.
Основната цел: честни избори
Формално основната задача на служебния кабинет остава ясна – осигуряване на честни, прозрачни и спокойни предсрочни избори, вероятно на 19 април. Но разликата тук не е само в имената, а в логиката на мислене. Това правителство има привилегията да управлява за кратко, но независимо – то няма да се явява на избори и не зависи от моментната, често емоционална воля на избирателя.
Именно тази независимост отваря възможност за предприемане на спешни и отдавна отлагани реформи – в съдебната система, в полицията, в здравеопазването. Служебното правителство може самостоятелно да реализира редица политики, а при наличие на разбирателство с парламента – и да задвижи законодателни инициативи по най-наболелите въпроси. Фактът, че страната разполага с работещ парламент, е допълнителен шанс, който не бива да се пропилява.
„Гюров“ може да се окаже бъде по-добър премиер
От политическа гледна точка има три основни аргумента защо служебният кабинет, оформен от Гюров, предизвиква позитивни оценки:
- Експертна пред видима партийна зависимост – за много анализатори това е сериозен знак, че кабинетът ще работи по принципи, а не по партийни директиви.
- Фокус върху конкретната задача (изборите) вместо широк политически дневен ред – и това е успокояващо за избирателите, които искат стабилност.
- По-малко възможности за корпоративни и партийни интереси да влияят върху решенията, защото служебният кабинет има ограничен мандат и точно определения обхват на действие.
Ако редовните кабинети често се възприемат като сбор от партийни протежета, този служебен формат резонира по-скоро като професионална селекция от хора с убеждения, а не със зависимости. И трябва да се отбележи, че именно по време на служебните кабинети са се случвали едни от най-значимите стъпки за страната ни – кандидатстването за НАТО, както и практическото присъединяване към Шенген и еврозоната.
