Ангел Джамбазки е роден на 21 март 1979 г. в София. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски“.
Става член на „ВМРО – Българско национално движение“ през 1997 г. През 2004 – 2005 г. е председател на Националния младежки комитет на ВМРО.
По-късно става член на Националния изпълнителен комитет на организацията, а на извънредния конгрес на „ВМРО – Българско национално движение“, проведен на 17 – 18 октомври 2009 г., е избран за заместник-председател на партията.
Бил е общински съветник в София от листата на ГЕРБ.
През 2014 г. напуска този пост, за да заеме длъжността член на Европейския парламент от България.
ДЕБАТИ.бг потърси Джамбазки във връзка с инициативата му за създаване на Български културен институт „Св. св. Кирил и Методий“.
Г-н Джамбазки, с какво ще се занимава културният институт, който смятате да създадете и кога ще заработи той?
Основната му задача трябва да бъде съхраняването и развитието на българския език сред нашите сънародници в чужбина. Знаете, че поради исторически обстоятелства имаме български диаспори в братска Македония, в западните български покрайнини, в Сърбия, в Беломорието, наречено днес Северна Гърция, в Румъния, в Молдова, в Украйна. Тази историческа емиграция, която е може би от порядъка на 1 млн. човека. Отделно имаме нова икономическа емиграция, която е в Западна Европа и в Северна Америка – САЩ и Канада.
Всички тези хора трябва да имат възможността да запазят българския език, за да може когато решат, да се върнат обратно в Отечеството. Но за да запазят българския си език, те трябва да имат някаква възможност да го учат и да положат някакъв изпит, да получат след този изпит сертификат или диплома – някакво удостоверение, което да показва ясно, че те владеят български език на ниво, признато от Българския държавен стандарт, въведен от БАН.
Такава е логиката между другото на институти като Френския институт, на Британския съвет на Немския институт, на Института „Сервантес”. Всички те се грижат за това да могат да развиват знанията на съответния език в държавите, където са преценили, че има нужда от това. А ние имаме български диаспори и икономически, и политически в регионите, които изброих.
Трябва този сертификат да може да се използва за кандидатстването в българските ВУЗ. Защото понастоящем ако един българин от Англия да речем, пожелае да се върне и да учи в български университет, той има огромни проблеми, защото образователните системи се различават, не е положил матури т.н. Затова ние имаме идеята, работейки съвместно с експертите по темите, с които те са запознати, този изпит да е на нивото на матурите по български език. Това мислим, че е особено важно.
Понастоящем в българската държава работят поне 4 институции, чиито направления се припокриват и за съжаление не са достатъчно ефективни. Това са МОН и Министерството на културата, към което има български културни институти в чужбина, които обаче според мен нямат достатъчно координирана и организирана политика по разпространението на българската култура в чужбина. Имаме Министерство на външните работи, към което има Български културен институт, който също обаче не е известен с дейността си в България и навън. Имаме и най-сетне Държавна агенция за българите в чужбина, която също донякъде припокрива тези организационни функции и дейности.
Тук нашата логика е следната: Тези структури да бъдат организирани заедно в полза на обществото, така че първо да няма четири дублиращи се структури, които общо взето заедно правят нищо, а под егидата на МВнР тези културни институти да работят в двете направления – разпространение на българската култура и провеждането на курсовете по български език и този изпит.
Отделно имаме и трета изключително важна задача. Това е свързването на този бъдещ културен институт, който според нас трябва да се казва „Св. св. Кирил и Методий” със съботно-неделните български училища в Западна Европа и в Северна Америка. Те са стотици и отговарят на нуждите на българите там. Възможността им да могат да провеждат тези изпити ще ги направи още по-мотивиращи и още по-привлекателни за българчетата в чужбина.
Понастоящем да речем в българската паралелка в европейското училище в Брюксел няма достатъчно българчета, въпреки че българските чиновници в Брюксел са хиляди. Причината е, че там няма такъв български институт. Така тези деца рано или късно трябва да се насочат да учат нещо друго.
Ето ви мотивите и причините за повдигане на тази тема, тъй като запазването на българския език е основополагащо за запазването на българската нация. Ние ще се нуждаем и от връщането на българите в Отечеството, от връщането на българите на пазара на труда, ще се нуждаем от хора в сферата на предприемачеството, на самонаетите лица, изобщо от хора, които да произведат нещо в България, да го продават и да въртят българската икономика. Затова ни е необходимо развитието на такъв културен институт и затова ни е необходимо създаването му.
Кога ще се случи? Не мога да кажа краен срок, но мога да кажа какво сме свършили досега. Направихме връзка с тези четири институции. Направихме срещи с народни представители от Комисията по култура, Комисията по външни работи и Комисията за връзки с българите в чужбина, както и Комисията по образование в Народното събрание. Изготвили сме проект за решение на Министерския съвет, като първи вариант ако се приеме от правителството и като втори вариант като отделна глава в Закона за българските граждани, който вече е внесен в Народното събрание. Предприели сме всички стъпки, които биха могли да бъдат свършени. Оттук нататък практически продължаваме с натиска върху институциите, за да се върви в тази посока.
Имали сме срещи досега със зам.-министъра на образованието, зам.-министъра на външните работи, зам.-министъра на културата, председателя на Държавната агенция за българите в чужбина – всички, които са заинтересовани по някакъв начин и в чиито задължения и отговорности влиза тази работа.
Ако ме питате дали съм оптимист – по-скоро да, ако ме питате за срокове – по-скоро съм реалист. Има още много работа да се свърши. Просто трябва да принудим тези хора да работят.
Най-големия проблем виждам в администрацията на средно ниво, която общо взето бяга като дявол от тамян от всяка нова идея и всяка нова работа и се опитва да запази положението, което е в момента. Може би за тях то е адекватно, но за нас не е и това трябва да бъде променено, трябва да бъде изграден този институт и трябва да заработи.
Пропуснах да кажа, че имахме и среща с вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова, която също е изразила, макар и не в мое присъствие, но в присъствието на моите сътрудници, които работят по темата, и в присъствието на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина е изразила подкрепа за тази инициатива.
След всички тези срещи видяхте ли политическа воля да се случи това?
С всички народни представители, зам.-министри, министри и вицепрезидента Йотова, с които говорихме, получихме тяхната пълна подкрепа. На мен ми е ясно, че такива дълги политически проекти, които не засягат конкретни избори или не засягат конкретен мандат, общо взето трудно се придвижват заради това, което говорихме преди малко. Но пък мога да ви уверя, че ние имаме необходимата воля, постоянство, упоритост и магарешки инат, ако трябва да употребя тази дума, за да продължаваме да ги преследваме като партизани, за да си свършат работата.
Обмисляте ли някакви предложения, насочени към задържането на българите в България и по-конкретно на младите българи?
За да задържим българите в България, трябва да има работни места. А за да се случи това, българското правителство и българските представители в ЕП и българският представител в ЕК трябва да направят всичко възможно да спрат безумните проекти на президента Макрон. Не само в сферата на транспорта, те са в сферата на строителството и изобщо навсякъде, където има българско или източноевропейско предприемачество.
За тази цел сме създали широка мрежа от връзки с нашите колеги от другите източни държави, които също страдат от депопулацията на своето население, от тази огромна миграция, защото стандартът на живот в Западна Европа е по-висок и разбира се привлича хората, които се движат от Изток на Запад. Но той е по-висок, защото редица западноевропейски държави се опитват да наложат протекционизъм – това, което на нас ни забраняваха преди 10 години. На нас тогава ни казваха, че свободният пазар е този, който трябва да определя кой ще печели и кой няма да печели. По тази причина в България се загубиха редица работни места и редица бизнеси фалираха заради по-евтините стоки, предлагани от нашите западни съюзници и партньори.
Сега обаче, когато ние предлагаме по-евтина, по-бърза и по-качествена услуга в сферата на строителството, транспорта и редица други дейности, нашите европейски партньори и съюзници и приятели и съратници ни казват „ама вие взимате хляба на нашите хора”. А ние казваме „не, ние работим по вашите правила – правилата на общия пазар, ще трябва да ги спазвате”, защото няма как да се случи да се променят правилата в движение и да се казва, че трябва да се разруши българският бизнес и трябва да се даде хлябът на френския работник. Не трябва да се случва така. Ако френският работник не може да работи колкото българският, той ще трябва да фалира и да си търси друга работа.
Предстои гласуването в ЕП по европейския пакет „Мобилност”, за който и Вие споменахте. Как са разпределени гласовете и има ли шанс тези предложения да бъдат отхвърлени?
Първото гласуване предстои в транспортната комисия на ЕП. Там прогнозите са лоши, от сега мога да ви го кажа. Защото западноевропейските ни партньори проявяват лицемерие и двоен стандарт и оказват тежък натиск върху централноевропейските държави.
За тази дата ние предвиждаме и организирането на протест на транспортни работници от цяла Източна Европа, не само от България. Той ще се състои пред сградата на ЕП или пред сградата на ЕК, защото няма как да позволим да си мълчим и тези хора да останат без хляб заради лицемерието на президента Макрон.
