Френският президент, Еманюел Макрон, се изправя пред предизвикателства в парламент, който не поддържа ясно мнозинство, и трябва да намери заместник на Франсоа Байру.
Ключов въпрос за Макрон е кой ще успее да преодолее политическите разногласия в Националното събрание и да прокара бюджета за 2026 г.
С приближаването на президентските избори през 2027 г., опозиционните партии не проявяват желание да улеснят действията на президента.
Ето някои от потенциалните кандидати, които могат да заменят Байру:
Себастиан Льокорню, бивш министър на въоръжените сили
На 39 години, Себастиан Льокорню се бореше за премиерската позиция през декември, но в крайна сметка Байру успя да убеди президента, че е най-подходящ за постигане на бюджетно съгласие. Льокорню напуска консервативната партия „Републиканците“ и преминава в центристката формация на Макрон след 2017 г. Пет години след това, той ръководи кампанията за повторно избиране на Макрон.
Льокорню започва политическата си кариера на 16 години, когато организира предизборна кампания в подкрепа на Никола Саркози. На 18 години печели кметската надпревара в малък град в Нормандия, а четири години по-късно става най-младият министър в кабинета на Саркози.
Представители на крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин Льо Пен са изразили готовност да предоставят условна подкрепа на Льокорню. В април 2024 г. те са провели „дискретна вечеря“ с него, информация, потвърдена от източници, което предизвикало недоволство в левицата.
Катрин Вотрен, бивш министър на труда
Катрин Вотрен, опитен политик от „Републиканците“, беше назначена за министър на труда в правителството на Байру.
Нейното завръщане в политиката е част от усилията на Макрон да направи кабинета си по-привлекателен в контекста на нарастващото социално напрежение и сложната парламентарна структура, както и да укрепи връзките със следващите консерватори. Преди това Вотрен е била министър в правителството на Жак Ширак и е спрягана за премиер през 2022 г., преди Макрон да назначи Елизабет Борн.
Ерик Ломбар, бивш министър на финансите
На 67 години, Ерик Ломбар е министър на финансите в кабинета на Байру по време на икономически и политически предизвикателства.
С професионален опит в банковия сектор и в качеството си на съветник на бившия соцминистър Мишел Сапен, той е успял да се наложи като добър посредник между различните фракции в парламента и поддържа отлични отношения с ръководството на социалистите.
Ломбар е начело на плана за редуциране на бюджетния дефицит от 44 милиарда евро, който включва повишаване на данъците и намаляване на публичните разходи за 2026 г. Въпреки това, той признава, че новото правителство може да се наложи да ревизира амбициите си за приемането на бюджета. В интервю за „Файненшъл таймс“ уточнява, че не желае нови данъци за бизнеса, но допуска повишаване на данъците за високи доходи.
Ломбар категорично отхвърля идеята, че Франция е на прага на дългова криза, подобна на гръцката.
Пиер Московиси, председател на Сметната палата
На 67 години, Пиер Московиси е важна фигура в френската политика и икономика, като в момента заема поста на председател на Сметната палата, основният одитен орган на страната.
Бил е министър на финансите от 2012 до 2014 г. и ръководи реакцията на президента Франсоа Оланд на кризата в еврозоната. Твърдата обществена реакция срещу предложените данъчни увеличения води до преосмисляне на тези мерки.
От 2014 до 2019 г. той е европейски комисар по икономически и финансови въпроси, а също така по данъчно облагане и митници, защитавайки стриктни фискални правила в ЕС.
През юли, Московиси подчерта, че растящият бюджетен дефицит на Франция представлява „смъртна опасност“ за икономическата стабилност на страната.
Бернар Казньов, бивш премиер от Социалистическата партия
На 62 години, Бернар Казньов е дългогодишен член на Социалистическата партия, известен с умението си да се справя с кризи.
Той е заемал поста на премиер от декември 2016 до май 2017 г. по време на мандата на президента Оланд. Преди това е бил министър на вътрешните работи и е ръководил действията на Франция след терористичните нападения в Париж през 2015 г. и атаката с камион в Ница през 2016 г. (БТА)
(Превод от английски език: Николай Велев)
