Суровата природа, липсата на инфраструктура и сложните геоложки условия засега не позволяват който и да било да разработи мина за добив на редки химични елементи, които са силно търсени заради ключовата им роля в производството на високотехнологични продукти, пише Асошиейтед прес.
Дори президентът на САЩ Доналд Тръмп да успее в опита си да поеме контрола над арктическия остров, това няма да се промени.
Тръмп си е поставил за приоритет да разбие хватката на Китай върху световните доставки на редки минерали, откакто втората по големина икономика в света рязко ограничи доставките в отговор на широкообхватните мита на Вашингтон, обявени миналата година.
Администрацията инвестира стотици милиони долари и дори придоби дялове в няколко компании. Сега президентът на САЩ отново издига идеята, че отнемането на контрола върху Гренландия от Дания би могло да реши този проблем.
„Ще направим нещо в Гренландия, независимо дали им харесва или не“, заяви Тръмп в петък.
Гренландия обаче може би няма да бъде способна да добива редки химични елементи още години наред, ако това изобщо някога стане възможно. Някои компании все пак опитват, но усилията им да добият част от 1,5-те милиона тона редки минерали в скалите на Гренландия като цяло не са напреднали отвъд фазата на проучванията.
Обсебеността на Тръмп от острова може би е по-скоро със сдържането на влиянието на Русия и Китай в Арктика, отколкото с осигуряването на някои от химичните елементи с труднопроизносими имена като неодим и тербий, които се използват в производството на мощни магнити, необходими за електромобили, вятърни турбини, роботи и изтребители и др.
„Фиксацията спрямо Гренландия винаги е била свързана по-скоро с геополитически позиции, отколкото с реалистично решение за доставки на суровини за технологичния сектор“, посочва Трейси Хюз, основател и изпълнителен директор на Института за критични минерали.
„Еуфорията силно надминава суровата научна и икономическа реалност, свързана с тези минерали“, допълва тя.
В петък Тръмп потвърди тези геополитически съображения.
„Не искаме Русия или Китай Русия или Китай да превземат Гренландия и няма да позволим на Русия или на Китай да са ни съседи. Това няма да стане“, каза той.
Основното предизвикателство пред минодобива в Гренландия „разбира се, е отдалечеността. Дори в южната част на острова, която е населена, има малко пътища и никакви железопътни линии, така че евентуално минно предприятие ще трябва да създаде такъв достъп“, отбелязва Диого Роса, изследовател на икономическата геология в Геоложката служба на Дания и Гренландия. На място ще трябва и да се произвежда електричество, а отвън да бъдат доведени необходимите експерти, допълва той.
Друга причина за безпокойство е перспективата за добив на редки химични елементи в крехката арктическа екосистема, при това точно в момент, когато Гренландия се опитва да изгради процъфтяваща туристическа индустрия, казва Патрик Шрьодер, старши научен сътрудник в програмата „Околна среда и общество“ на мозъчния тръст „Чатъм Хаус“ в Лондон.
„За отделянето на минералите от скалите са необходими токсични химикали, което може да доведе до силно замърсяване, както и последващата преработка“, посочва Шрьодер. Освен това редки минерали често се откриват заедно с радиоактивен уран.
Освен суровия климат, който сковава голяма част от Гренландия в ледена покривка и замразява северните фиорди през по-голямата част от годината, редките химични елементи, които се намират там, се съдържат в сложен вид скала, наречена евдиалит, и досега никой не е разработил рентабилен метод за извличане на минералите от този вид скала. Другаде тези елементи обикновено се съдържат в различен вид скали, наречени карбонатити, за чиято обработка има изпитани методи.
Тази седмица акциите на компания „Критикъл метълс“ (Critical Metals) поскъпнаха повече от двойно, след като тя обяви, че планира тази година да построи пилотен завод в Гренландия. Тази компания и още десетина други, които проучват залежи на острова, обаче все още са далеч от действителното разработване на мина и трябва да наберат още стотици милиони долари.
Дори най-обещаващите проекти могат да се сблъскат с трудности при реализирането на печалба, особено когато Китай прибягва до пускането на пазара на свръхколичества, за да потисне цените и да изтласка от бизнеса конкурентите, както е правил многократно в миналото. А в момента повечето минерали от изключително значение трябва да се преработват в Китай.
САЩ полагат усилия да разширят мрежата си за доставки на редки минерали отвъд Китай по време на едногодишното отлагане на още по-строгите ограничения, които по думите на Тръмп Си Цзинпин е одобрил през октомври. Редица компании по целия свят вече добиват редки минерали или магнити и могат да доставят по-бързо,отколкото който и да било обект в Гренландия, която Тръмп заплаши да завземе с военна сила, ако Дания не се съгласи да я продаде.
„Всички се борят да стигнат до тази крайна цел. А ако отидете в Гренландия, сякаш се връщате назад“, казва Иън Ланге, професор по икономика, който се занимава с редки химични елементи в Колорадския минен университет.
Мнозина в бранша също смятат, че Америка трябва да се концентрира върху подпомагането на утвърдени компании, вместо да се опитва да изгражда нови мини за редки химични елементи в Гренландия, Украйна, Африка или другаде. Редица други минни проекти в САЩ и приятелски настроени страни като Австралия са в по-напреднала фаза и се намират на много по-достъпни места.
Американското правителство е инвестирало директно в компанията, която управлява единствената мина за редки минерали в САЩ – „ЕмПи матириълс“ (MP Materials), както и в компания за добив на литий и дружество, което рециклира батерии и други продукти, съдържащи редки минерали.
Според Скот Дън, главен изпълнителен директор на „Новеон магнетикс“ (Noveon Magnetics), тези инвестиции би трябвало да допринесат повече за намаляване на влиянието на Китай, но е трудно ситуацията да се промени бързо, предвид че над 90 процента от редките минерали в света идват от Китай.
„Много малко хора могат да се похвалят с успехи в някоя от тези области, и очевидно оттам трябва да започнем, особено ако става дума за американското правителство“, казва Дън, чиято компания вече произвежда над 2000 тона магнити годишно в завод в Тексас от елементи, които получава от извън Китай. (БТА)
(Превод от английски език с незначителни съкращения: Елена Савова)
