Адвокат Александър Кашъмов е експерт в областта на защита на личните данни, свободата на изразяване, правата на човека, противодействие на корупцията и др.
През последните 20 години работи като експерт към Програма Достъп до информация (ПДИ). Член е на Надзорния съвет (Advisory Council) на световния рейтинг на законите за достъп до информация.
Каква е процедурата по избора на главен прокурор? Достатъчно прозрачна ли е у нас? Как преценявате нейното функциониране при избора на нов главен прокурор?
Естествено, едва ли може да бъде изчерпана с едно изречение важността и правомощията в рамките на функциите на главния прокурор. Но трябва да е ясно, че прокуратурата е тази институция, която се занимава на първо място с разследването на престъпления и е господар на процес на събиране на доказателства, след това внася обвинение в съда, след което защитава това обвинение.
За разлика от съдилищата, където всеки съдия е независим, в прокуратурата действа пирамидална структура, в която главният прокурор е на върха, тоест той има правомощия да ръководи, да командва, да отменя актове на прокурори, които са по- надолу в йерархията.
Има и още един голям аспект на функциите на главния прокурор, който често се забравя – функциите на прокуратурата в сферата на административните дела и на административното право. Ето, например, делата за достъп до информация – ние имаме административни прокурори, които участват в съдебните дела. Но и по отношение на всички незаконосъобразни решения, наредби, правилници, заповеди и т. н., дори на министри, областни управители, кметове, общински съвети, прокуратурата има функция, тя може дори да започне дело с протест срещу дадена заповед, решение, наредба.
Може да стартира и може да докара до край делото. Може да протестира решението на един съд, дори в случаите, в които е одобрен голям проект от правителството или от отделни министерства. Тоест, трябва да имаме предвид, че прокурорът, начинът, по който е поставен в нашата Конституция и особено при дългия му мандат от 7 години, е една от най-мощните фигури в българската конституция, натоварена с огромна власт.
Власт, която може да бъде използвана за доброто на гражданите, но може да бъде използвана и за да се заиграва политически, и за да се осъществява намеса в нормалното развитие и балансиране на политическата система.
Известно е, че ВСС се състои 25 членове, от които 5 прокурори, в това число и настоящия главен прокурор, а 11 са от парламентарната квота. Тоест, политическата квота може да изиграе решаваща роля при избора на главен прокурор сега, тъй като кандидатът за главен прокурор се нуждае от подкрепата на 17 членове. Очаквате ли, че всички от политическата квота ще подкрепят прокурорската колегия?
Аз съм затруднен да коментирам цялата реформа, която стигна дотук. До тази смесена система, в която от една страна, Народното събрание, с избраните си представители, а от друга страна, прокурорите, избират главния прокурор.
Така или иначе това, което всички би трябвало да съблюдават е въпросът, дали този главен прокурор има необходимите професионални умения и професионално минало. Защото ние виждаме, че се поставиха неведнъж въпроси, свързани с това, в действителност колко успешни дела има този кандидат, който е единствен засега.
Дали той е сравним, по отношение на успехите, които е постигнал, с други дългогодишно работили в системата прокурори. Това е един въпрос, на който, като че ли, не чухме отговор.
Аз, със сигурност, в професионалния си опит съм се срещал с много качествени представители на прокуратурата, които са си свършили работата, която в крайна сметка се оценява от съда, когато има осъдителна присъда, по отношение на един внесен обвинителен акт.
Тогава е явно, че прокурорът си е свършил качествено работата, без да накърнява права и същевременно допринасяйки да бъдат наказани виновниците за някакви престъпления.
Вторият въпрос, който трябва да бъде широко обсъждан, винаги когато говорим за една толкова важна кандидатура, е моралният образ, почтеността и това, което ние знаем за даден човек и какво той обещава за бъдещето.
Трябва да кажем, че като изключим относително позорния арест на кмета на район „Младост” – Десислава Иванчева и заместник-кмета, и като изключим някои други по-шумни акции, ние не знаем много за този кандидат.
Това, което понаучихме, беше по време на първите му по-широко застъпени прояви в медиите и според мен, беше учудваща готовността му той да свърже такива нововъзникнали казуси като пробива на базата данни на НАП, с готовност и без особена видимост на доказателства, с политически партии и активисти в демократичния дебат, които участват в изборите.
Това създаде, според мен, едно притеснение на много ранен етап, на който ние не сме виждали нито един от досегашните кандидати за главен прокурор да проявява такива данни. Едно притеснение за готовност на този човек да се заиграва с политическите сили. Нека да ни е ясно, че в демократичната държава е нормално, от една страна, политиката, а от друга страна, правото да ръководят това, което се случва, но смесването на тези два важни двигатели на демокрацията в една непозволена връзка, създава големи опасности.
Преди няколко дни премиерът Бойко Борисов намекна, че прокуратурата се превръща в арбитър на политическите спорове. В този смисъл, като става пълен арбитър, не отнема ли прокуратурата власт от легитимно избраните политици без да има право на това?
Прокуратурата няма как да бъде арбитър, защото прокуратурата винаги е част от процедурите, в които има арбитраж. Арбитър е съдът. Съдът, който е независим и който казва своята крайна дума тогава, когато има дадено дело.
Прокуратурата обаче разполага с една доста голяма власт, която макар че беше през годините ограничена и намалена – правомощието й да задържа под стража обвиняеми, беше ограничено до 72 часа. Но въпреки това тя все още има голяма мощ.
Тя може да стартира разследвания срещу хора, в това число политици. Може да ги започва, както в случаи, в които има основателно съмнение, така и в случаи, в които просто иска да помогне на някого или да си играе в политическата игра.
За съжаление, през тези години, като че ли, не се намери реален механизъм, който да поставя в позиция на отчетност главния прокурор, което също е проблем. Но прокуратурата разполага с възможността също да стартира и дела, в които Административният съд да се произнася по наредби, по постановления, решения, заповеди за важни неща.
Тази власт не е сама по себе си добра или лоша. Ако тя бъде използвана за добри цели, тя би била полезна. Нека да си представим, че едно правителство има порочна политика по отношение на правата на хората и си е наумило някакви цели, единственият механизъм то да бъде спряно, това е обръщането към съд и произнасянето на съдебни решения. Това може да се случи в резултат на една активност на прокуратурата.
Но, ако вместо да се работи за правата на гражданите, се работи за съмнителни частни интереси, осъществява се намеса в честността на политическата борба, работи се за едни сили срещу други, това, в крайна сметка, е във вреда на основните права на гражданите и това е нещото, което трябва да бъде следено.
Разбира се, може да се говори и за необходимост от реформа в Конституцията. Този дебат се води вече от доста години, дали главният прокурор трябва да бъде толкова мощна фигура, дали тези функции не трябва да бъдат разделени между двама.
Не бива да забравяме, че в Древен Рим е съществувало правилото за двама вместо един магистрати в редица длъжности. Да речем консулите, които са били началниците на изпълнителната власт, са били двама.
Така че, варианти могат да се търсят за системно подобряване на нещата, но това, което в момента чука на вратата и което е непосредствено в дневния ред на България, като демокрация е как ще се справим с този кандидат. Той обещаващ ли е? Можем ли да разчитаме на него? Ако имаме съмнения, дали може да разчитаме на този кандидат, какъв ще е изходът от тази ситуация?
Ако Вие можете да промените Конституцията и законите, как бихте преформулирали ролята и възможностите на главния прокурор?
Тук отваряте един много важен въпрос и това въпросът как се правят промени в българската законодателна уредба.
За съжаление, вече 20 години тези, които идват на власт и се договарят за някакви промени, често пъти правят тези промени, без да са анализирали миналото, реалните потребности. Мисля, че за 30 години поне един урок научихме – че няма как като привнесеш чужда правна система в твоята, да си решиш всички проблеми.
Защото всяка правна система, особено там, където говорим за най-важните позиции в нея, трябва да бъде премесена според реалностите на конкретното общество и конкретната държава, премислена през историята и през научените уроци.
Ако това го направим и направим един сериозен дебат за това как трябва да изглежда една фигура на главния прокурор, може би ние ще си постелим един по-благоприличен килим за бъдещите поколения.
