На 30 август Православната църква чества ден на Цариградския патриарх Св. Александър, а Българската православна църква – пренасяне на мощите на Св. Александър Невски.
Свети Александър бил роден в Мала Азия в 239 г. Добре образован в християнската вяра, станал свещеник и служил в архиепископията на Византион (преди да се нарече Константинопол). Бил в напреднала възраст, когато в Църквата започнала да се разпространява ереста на александрийския свещеник Арий. Затова в 325 г. в град Никея (днес Изник в Турция) бил свикан от император Константин Велики вселенски събор, за да се реши спорът около ереста на Арий. Събрали се епископи от цялата империя. Цариградският архиепископ Митрофан обаче бил вече престарял и затова изпратил сътрудника си свещеник Александър да защитава православната вяра. С негово участие съборът осъдил арианството. След това изпратили Александър по епархиите да разгласи решенията на събора. А когато Митрофан починал, той бил избран за цариградски архиепископ и дванайсет години да ръководил Църквата с разум и благост. Упокоил се в 337 г.
Свети Йоан IV Постник, родом от Кападокия, бил известен като строг постник, откъдето е и прозвището му. В 582 г. бил избран за цариградски патриарх. При него официално патриархът на столицата започва да се нарича „вселенски“. Ръководил Цариградската църква до смъртта си в 595 г.
Свети Павел IV, родом от Кипър, се отличавал с голямо милосърдие. Бил избран за цариградски патриарх в 780 г., но почувствал, че не може да оглави борбата срещу иконоборците и се оттеглил през август 784 г. Скоро след това починал в мир.
На този ден се почита и пренасянето на мощите на свети Александър Невски в посветената на него лавра в Санкт Петербург. Основният му празник е на 23 ноември.
Имен ден празнуват всички, които носят името Александър /означава – мъжествен, защитник на мъжете/, Александра, Александрина, Александрия, Алекси, Алеко, Сашо, Сашка.
Още новини от деня – четете тук
