Актьорът има за основна цел да забавлява зрителите, да не бъде досаден и да играе с внимание, професионализъм и стил, казва Грегъри Пек, чийто рожден ден отбелязва 110 години.
Пек се характеризира с изтънчена, но някак меланхолична външност, дълбок баритон и спокойна сила, които оставят следа в класически филми като „Да убиеш присмехулник“, „Джентълменско споразумение“ и „Фронтална атака“, информирует „Ню Йорк таймс“.
През своята петдесетгодишна кариера, Пек често играе роли на персонажи, които се сблъскват с морални конфликти и проявяват достойнство в трудни ситуации. Най-известната му роля е като Атикус Финч в „Да убиеш присмехулник“ (1962), за която печели „Оскар“ за ролята на чувствителен южен адвокат, който предизвиква недоволството на своите съселяни, докато защитава чернокож мъж, обвинен в изнасилване на бяла жена.
Чрез тези проекти, образът му, символизиращ американската добродетелност, го прави убедителен защитник на либерални идеали и каузи.
С времето, Пек остава обичан персонаж на екрана, излъчващ смелост, добродетелство и уязвимост в множество роли. В трилъра на Алфред Хичкок Spellbound (1945) той играе мъж с амнезия, който завладява сърцето на своята психиатърка (Ингрид Бергман). В ролята на баща във филма The Yearling (1947), базиран на романа на Марджъри Кинан Роулингс, той демонстрира топлина и родителска подкрепа, което го прави любимец на публиката.
Пек блести и като обезумял стрелец в The Gunfighter (1950), и като учтив репортер, ухажващ Одри Хепбърн в романтичната комедия „Римска ваканция“ (1953) – изпълнение, което изненадва мнозина. Лесно представя обсебения капитан Ахав в „Моби Дик“ (1956), опиянения офицер от Корейската война в Pork Chop Hill (1959) и идеалистичния войник в „Оръдията на Навароне“ (1961).
В интервю за „Ню Йорк таймс“ през 1998 г., той споделя относно ролята си на Ахав: „Мисля, че можех да бъда по-агресивен в преследването на кита и по-строг към екипажа. Не бях достатъчно маниакален или обзет… Не можех да дам повече от себе си тогава“.
В някои интервюта, Грегъри Пек посочва, че е ухажор както на екрана, така и извън него. Спомня си Ава Гарднър като „невероятно красива жена“, и разказва как, когато напускат студиото на Metro-Goldwyn-Mayer, хората спират, за да я зяпат. Освен това, в различни интервюта той споменава и имена като София Лорен, Гриър Гарсън, Ингрид Бергман и Одри Хепбърн.
Въпреки че е номиниран за „Оскар“ в категорията за най-добър актьор за филмите The Keys of the Kingdom, The Yearling, „Джентълменско споразумение“ и „Фронтална атака“, наградата получава едва за „Да убиеш присмехулник“.
„Тази роля е особено предизвикателство за Пек“, отбелязва „Варайъти“. „Не само че се справи с нея, но и го направи с лекота, изграждайки образ на сила, достойнство и интелигентност“.
Актьорът определя „Да убиеш присмехулник“ като „най-близкия до сърцето ми филм и връхна точка на кариерата ми“.
Разказвайки за Атикус Финч близо три десетилетия по-късно в интервю за Saturday Evening Post, Пек казва: „Беше като да облека удобен, добре носен костюм“.
„Свързвам се с всичко, случващо се в историята, с живота в малкия град, който ми напомня за калифорнийския град, в който израснах“, добавя той. „Атикус Финч е много популярен. Дълго време, когато спирах на червен светофар, махах на преминаващите пешеходци, които с усмивка викаха: „Здравей, Атикус“.
По многобройни начини, Пек и Финч са перфектно съвпадение. Както в публичния, така и в личния си живот, актьорът винаги застава за открити и либерални стойности по социални въпроси, коментира „Ню Йорк таймс“.
Когато през 1989 г. получи наградата за цялостно творчество на Американския филмов институт, той изразява притеснение, че „всички филми и телевизионни програми“ ще се произвеждат от „двама или трима гиганти, които притежават списания и телевизии“.
Той продължава: „Ако тези финансисти продължат да произвеждат филми, в които героите избухват в насилие, и ако подкрепят тревожни, амбициозни актьори, режисьори, сценаристи и продуценти, които подкопават езика, безцеремонно опростявайки речниците на героите, бих искал да ги помоля да се замислят над следното: печеленето на милиони не е всичко, приятели. Гордостта от творческия процес струва повече. Изкуството е по-ценно“.
Неговата важност в киното придава необходимото тежест на думите му.
„Когато в една сцена присъстват сто души“, пише списание „Пийпъл“ през 1987 г., „всеки поглед е насочен към него. Той е повече от звезда – притежава тиха, почти импозантна сила“.
Един от персонажите на Пек е Абрахам Линкълн, когото той изиграва в минисериала на CBS от 1982 г. The Blue and The Gray. „Той притежава именно онази сдържана величественост, която е типична за Линкълн“, коментира Антъни Куин.
Грегъри Пек е роден на 5 април 1916 г. в Ла Хоя, Калифорния. Грегъри е второто му име, а както по-късно споделя, майка му, Бернис, е избрала първото му име, Елдред, от телефонния указател. Баща му, Грегъри, който е фармацевт, и майка му се разделят, когато той е на три години, и скоро след това следва развод. По-голямата част от неговото детство преминава под грижите на баба си по майчина линия. Завършва Военната академия в Лос Анджелис и Калифорнийския университет в Бъркли, където получава диплома по английски език и драма, работейки като чистач, сервитьор и мияч на чинии. Докато участва в университетския театър, взима решението да се посвети на актьорството.
През 1939 г. се мести в Ню Йорк и в търсене на своя път на Бродуей, работи на касата в „Рейдио сити мюзик хол“, е екскурзовод в студиата на Ен Би Си и модел. Печели стипендия за Neighborhood Playhouse, където учи актьорско майсторство по метода на Санфорд Мейснер. Получена травма му позволява да избегне военна служба по време на Втората световна война.
Дебютът му на Бродуей е в пиесата на Емлин Уилямс Morning Glory през 1949 г.
„Изпитах страх, когато за първи път стъпих на сцената“, споделя Пек пред „Лос Анджелис таймс“ през 1991 г. „По онова време в Ню Йорк имаше седем ежедневника, а тяхните критици бяха наричани „Редът на убийците“. Боже, как ми се искаше да избягам от гримьорната си и да се отправя към Мексико“.
Той участва в само три спектакъла на Бродуей, но нито един от тях не постига успех. Въпреки това, отзивите за него са положителни и получава главна роля във филма от 1944 г. „Дни на слава“, в който играе руски партизанин по време на Втората световна война. След войната, някои критици определят филма като съветска пропаганда.
По време на Втората световна война, поради недостиг на мъже за главни роли, популярността на Пек значително нараства. Още от самото начало той внимателно подбира ролите си, избягвайки стереотипите и стремейки се към независимост, отхвърляйки дългосрочни договори. Веднъж той успява да разплаче Луис Б. Майер, отхвърляйки контракт с Metro-Goldwyn-Mayer. Пек е в топ десет на най-печелившите звезди в Холивуд в продължение на години, а към 1962 г. обикновено получава поне 1 милион долара на филм, съобщава „Ню Йорк таймс“.
Сред другите негови филми са David and Bathsheba (1951), „Снеговете на Килиманджаро“ (1952), „На брега“ (1959), „Поличбата“ (1976), „Старият Гринго“ (1989) и „Парите на другите“ (1991). През 1991 г. той има кратко участие в ролята на недобросъвестен адвокат в римейка на Мартин Скорсезе на „Нос страх“ (1962). В оригиналната версия играе честен адвокат, чието семейство е заплашено от садистичен престъпник, решен да отмъсти.
Пек активно участва в благотворителни дейности, свързани с киноиндустрията. Той е дългогодишен член на Националния съвет по изкуствата и е бил управляващ член на Академията за кинематографично изкуство и наука в продължение на 15 години, а от 1967 до 1970 г. е неин президент. Освен това, е член на борда на Американския филмов институт, който е съосновател и председател от 1967 до 1969 г.
Неговите награди включват Президентския медал на свободата, най-високото гражданско отличие в САЩ, и хуманитарната награда „Жан Хершолт“ на Академията за кинематографично изкуство и наука. В свободното си време се радва на компанията на състезателни коне от чистокръвна порода.
Дори и след като се утвърдил като известен актьор, той продължава да участва в театъра на „Ла Хоя плейхаус“, основан от него през 1947 г. В края на живота си, Пек представя моноспектакъл, наречен „Разговор с Грегъри Пек“, в който споделя спомени от филмовата си кариера и личния си живот, отговаряйки на въпроси от публиката.
След първия си брак, който приключва с развод през 1955 г., Пек има три деца, а от втория брак – две. В последните години от живота си, на 87 години, актьорът се радва и на шест внуци.
Грегъри Пек умира от пневмония на 12 юни 2003 г. в дома си в Лос Анджелис.
Според него, основната задача на актьора е да развлекат публиката, никога да не бъдат досадни и да се представят с прецизност, професионализъм и очарование. „Преиграването“, казва той веднъж, „е егоистично, а недовършването на роля е или признак на недостатъчен талант, или на липса на смелост“. Когато го питат защо често играе симпатични герои, той отговаря, цитиран от „Ню Йорк таймс“: „Не смятам, че бих могъл да се интересувам от злодей за дълго време.“
