България трайно не покрива допустимото за еврозоната ниво на инфлацията, показват публикуваните данни на Европейската статистическа служба Евростат. Според тях средногодишното покачване на потребителските цени в страната, измерено през хармонизирания индекс, е 3.4%, докато допустимото ниво е 2.8%. Ноември е четвъртият пореден месец, в който България минава въпросната граница.
Условието за равнището на инфлация е част от т. нар. Маастрихтски критерии, които целят да покажат, че една новоприсъединяваща се страна членка има устойчиви публични финанси и икономика. Изпълнението на критериите е ключово за приемането на кандидата в „Клуба на богатите“ – крайъгълен камък, който България мина на 8 юли тази година. От август насам обаче страната ни не изпълнява инфлационния критерий.
Правилото е, че инфлацията ни не трябва да надвишава с 1.5 процентни пункта средното ниво на трите страни членки с най-ниски резултати – през ноември това са Франция (1%), Кипър (1.1%) и Италия (1.7%). Т.е. максималната инфлация не трябва да надвишава 2.76%.
В понеделник Националният статистически институт (НСИ) също потвърди, че ръстът на цените в страната остава висок. Според данните, годишният темп на нарастване на средните цени на дребно е бил 5.2% през ноември, след като през октомври той бе 5.3 на сто. Ноември е бил петият пореден месец, в който годишното покачване на цените стои твърдо над 5% – период на трайно високи цени, невиждан от 2022 – 2023 г., когато войната на Русия в Украйна оскъпи енергийните ресурси.
Това показва, че по време на едногодишното управление на ГЕРБ (както и по време на предишните им три мандата) страната ни не изпълнява критериите за влизане в еврозоната – нещо за което лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов неспирно се хвали. А фактите сочат обратното – при трайно висока инфлация и липса на устойчив контрол върху цените страната ни би останала извън еврозоната, ако трябваше да се отчитат „резултатите“ на ГЕРБ, а не политическите им внушения.
Реалният напредък стана възможен благодарение на по-добре изготвените бюджети на Асен Василев в последните години, най-вече в периодите, когато ГЕРБ не управляваха. Въпреки постоянните атаки, внушения и опити да бъдат превърнати в удобни политически виновници за всичко, Асен Василев и Промяната заложиха на по-строга фискална дисциплина и реално покриване на европейските критерии, а не на празни декларации. Данните не лъжат. Само разкриват поредните заблуди, с които се опитват да представят популистките си мерки като успехи.
