Най-важното за пропагандата е да плаши, независимо дали в това, което разпространява, има истина. Тя е като сериал на ужасите, който държи зрителите в напрежение, като заплашва главния герой. Дори когато излъжените факти се разобличат, пропагандата продължава, подновявайки усещането за страх.
Напоследък антибългарската пропаганда се опитва да поукраинчи „Аз съм българче“ на Иван Вазов. От известно време различни публикации се опитват да разпространят идеята, че детето на корицата, облечено в синьо-жълта дреха носи украинския трикольор. Всъщност, тази илюстрация отразява дрехата на сина на художника, който изобразява „Аз съм българче“. Затова и цветовете са синьо-жълти, а не бяло-сини, както би трябвало да бъде, ако историята има връзка с Украйна.
Неспоредбите между цветовете на дрехата и украинското знаме не трябва да мотивират хората към мнения за главен враг или предателство. Наистина ли се нуждаем да разглеждаме цветовете на дрехата като истински символи за украинска национална принадлежност и да пренебрегваме факта, че главният протагонист в тази илюстрация е българче, което развява българския флаг?
Тази антибългарска пропаганда не само заплашва българинът, но и огражда националната символика, правейки я идоли и безспорни неприкосновени величия. Това води до страх от изразяване на нетрадиционни мнения и автоцензура, което може да раздели обществото и да подпомогне враждебната атмосфера.
Източник: Дойче веле
