Дланите на гребеца са като краката на футболиста. Всеки знае, че красотата на изпълнението е обратнопропорционална на външния вид на частите на тялото, с които го постигате. Обезобразяването на тялото е най-видимата от жертвите, които правят спортистите, разказва в свой репортаж, изпратен до БТА, румънската агенция Аджерпрес.
И ако футболистите имат пръсти на краката като сухи клонки, измъчени от бутонките, които дават очарование на дрибъла или ефективност на шута, то дланите на гребците са като менгеме с шкурка отвътре.
Впечатлен от речта на един от двамата олимпийски шампиони по гребане – Мариан Флориан Енаке, който спечели златния медал на двойка скул при мъжете заедно с Андрей Корня, го поздравявам в момент на отдих.
„Здравейте, аз съм от Аджерпрес, не искам нищо от вас, искам само да ви поздравя за речта и посланието, което изпратихте“, казах на Мариан, когото моите колеги и приятели наричат Флорин, в Дома на Румъния, организиран по време на Олимпийските игри в Париж в може би най-красивото посолство, което имаме в чужбина.
Почти двуметровият мъж, уверен в себе си, много решителен, премерен, предава искреност чрез всичко, което казва. „Благодаря, много ви ценя, това означава много за мен“, казва той галантно и разтърсва ръката ми.
Дланите на шампиона са човешки длани, само че моята ръка е напълно изгубена и прилича на длан на безпомощно дете, което едва сега научава за превратностите на живота.
„Вървях с тях три пресечки от мястото, където ни остави колата. Няма да повярвате. Те имаха медали на врата си и всички хора в заведенията на открито, когато ги видяха, станаха и ги аплодираха“, разказва генералният секретар на Румънската федерация по гребане Санду Поп, един от хората в сянка, които работят за представянето на румънския спорт.
„Ако това не се нарича олимпийска награда, тогава не знам за какво повече може да се бори човек като Енаке. Хора, които не познаваш, които не те познават, които пият кафе в заведение в центъра на Париж, стават и аплодират усилията ти, страстта ти, стойността ти. Е, воала!“, казва той.
След десетина минути осъзнах, че мога да мисля само за дланта, която стискаше ръката ми като в менгеме. Вече имах дързостта на таблоиден журналист и помолих Енаке да ми позволи да снимам дланите му.
„Защо всички снимате дланите им?! Не ви ли се струва нормално след толкова време да имат мазоли?! По-добре снимайте олимпийските кръгове на ръката му, вижте го, изваян е“, ругае ме приятелски Елисабета Липа, „майката“ на гребците и координатор на целия румънски спорт като президент на Националната агенция за спорт.
Разбирам я. Когато имаш 5 медала с цвета и стойността на този, спечелен в четвъртък от Енаке, вече не те впечатляват някакви мазоли, но ние, обикновените смъртни, искаме да видим оръдията, с които се постига славата. Особено ако става дума за някой друг.
И да, Мариан Енаке наистина е изваян. Той вдига ръкава на ризата си с ръката, в която държи медала, и разкрива „златната фабрика“.
„По време на състезанието имаше някои знаци, които ни даваха увереност, първи коридор, фактът, че ни поставиха там, където спечелихме и на европейското първенство. Но не излязохме с мисълта, че сме най-добрите“, казва съотборникът му в лодката Андрей Корня.
Преди състезанието Мариан Енаке каза: „Това, което даде резултат, бяха тренировките, опитът и манталитетът, с които подходихме към това състезание. Никога не съм имал лесно състезание, защото никога не съм доволен от резултата, ако няма с кого да го потвърдя. За нас това беше целта – да бъдем на финала. Ще се видим отново в смесената зона и може би вместо тази акредитация ще бъде медал.“
Нещо като „можех да те победя, но ти имаше късмет, че не се интересувах от резултата и не те взех на сериозно“.
Историята на момчетата в мъжката двойна лодка не се разказва от техните длани. Елисабета Липа е права, ако работиш с ръцете си, е нормално да имаш мазоли, ако работиш с краката си, е естествено те да са осакатени. Но когато дланите са подпомогнати от желязна психика, каквато има Енаке, спортистите получават не само златния медал, но и благодарността на милиони други двойки, които се обединяват в аплодисменти. Това е най-ценната им награда.
(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)
