Емил Георгиев по професия е адвокат. Завършил е Юридическия факултет на Университета Виена, където получава магистърска степен по право. Има следдипломна квалификация по международно право на интелектуалната собственост в Университета в Лондон.
Работил е за един от световните технологични концерни, където се е занимавал с консултации в областта на интелектуалната собственост и информационните технологии, както и в сферата на договорния мениджмънт и управлението на риска.
Член е на Инициатива „Правосъдие за всеки“, на Инициативния комитет за адвокатска реформа „ИКАР“, както и на сдружение „Либерални идеи за България и Европа“.
Г-н Георгиев, миналата седмица ВКС излезе със становище, според което не може да бъде конфискувано имущество на лица, обвиненията срещу които са отпаднали или са завършили с оправдателна присъда. Веднага след това от ГЕРБ внесоха поправки в Закона за противодействие на корупцията, в които, според много експерти, се опитват да заобиколят това становище. Какво точно предвиждат промените и какви са опасенията спрямо тях?
Първо трябва да поздравим Народното събрание и вносителя Данаил Кирилов за супер скоростната работа. Не мина дори и ден, за да влезе неговият законопроект от деловодството в правната комисия. А вече и на правна комисия е гласуван, като е много важно да се каже, че няма нито един глас „против”. Има 12 гласа „за”, шестима, които са се въздържали, но няма нито един глас „против”.
Този законопроект за изменение на ЗПКОНПИ очевидно идва да обезсили постановеното тълкувателно решение на ВКС, тъй като тълкувателните решения според нашето право имат силата на закон. Те реално доразвиват закона и са задължителни за прилагане от всички органи в държавата.
Предложенията на Данаил Кирилов избързват пред резултата на едно друго очаквано тълкувателно решение на ВКС, което се отнася до сроковете. А именно – предвид нарушаването на сроковете за проверка на КПКОНПИ, това води до отнемане на правото й да завежда искове за конфискация на имуществото. Това е едната материя, която уреждат.
По отношение на другата материя – те записват изрично в законопроекта, че независимо че е отпаднало обвинението, че Прокуратурата повече не го поддържа или че е прекратено наказателното производство или има влязла в сила оправдателна присъда, това не повлиява по никакъв начин в хода на конфискационното производство.
С това се внася според мен една трагична правна иновация в ЕС. Това го няма никъде другаде, въпреки твърденията, че т. нар. „Гражданска конфискация” съществувала навсякъде, че била абсолютно независима от наказателното производство. Това не е вярно. Категорично не е вярно.
Има много сериозни съмнения за несъответствие с европейското право. Има една директива от 2014 г. – Директива 42, която предвижда т. нар. „минимални стандарти” и падането под тези стандарти е проблемно. Един от тези стандарти е да има влязла в сила осъдителна присъда, т.е. да имаме осъдено лице.
Като цяло трябва да имаме едно конфискационно производство, което да е насочено срещу имущество, придобито от престъпна дейност. В българския вариант не се говори за имущество, придобито от престъпна дейност, а за незаконно придобито имущество. Това е силно проблематично.
Такъв термин в българската правна доктрина или в българското законодателство не съществува. Припомням много доброто становище на Висшия адвокатски съвет в това отношение, защото ние трябва да стъпваме на някаква традиция в правото, а не да въвеждаме непрекъснато нови и нови неща и да поставяме съда, който в някакъв момент ще трябва да се произнася по такива производства, пред буквално неразрешими въпроси – да дава отговор на въпроса „що е то незаконно придобито имущество”.
Това са измененията. Нормално е оценката за тях да не бъде ласкава. Аз очаквам те да бъдат приети. Настоящото мнозинство в парламента, съдейки от гласуването в комисията и това как там е протекъл дебатът, ако изобщо е имало дебат, смятам, че и в зала ще бъде по същия начин. Затова смятам, че този законопроект ще влезе в сила.
Не вярвам и президентът да му наложи вето. Ако го направи, ще ни изненада всички много положително, защото обикновено около президентските вета възникват и сериозни дебати. Дебати, които имат коренно различно качество от дебатите, които се водят преди това, в рамките на законодателния процес.
Управляващите от настоящия парламент правят всичко възможно да не допускат тези дебати предварително. Вярвам, че това е така, защото те чувстват неудобство от политическата тежест на президента в българското държавно устройство.
Според българското законодателство, а и според европейските правни норми, всеки е невинен до доказване на противното. С тези промени възможно ли е да се получи така, че КПКОНПИ ще се използва като инструмент за извънсъдебно наказание?
Съвсем основателни са притесненията, че КПКОНПИ може и ще служи като „бухалка” – това е изразът, който се наложи в последно време. Има няколко бухалки в българското право, но КПКОНПИ започва да се оформя като една от най-тежките.
Съвършено вярно е това, което казвате. Принципно важни това, че всеки е невинен до доказване на противното, има такъв чл. 7 в Европейската конвенция за правата на човека. Обикновено за да се заобиколи тази постановка, се твърди, че гражданската конфискация не е наказателна мярка, тя не е наказание в този смисъл.
Но тук има все по-добре установяваща се практика на Европейския съд по правата на човека, който редовно констатира, че по такъв тип конфискационни производства може би правото на собственост не е в такава степен нарушено, но правото по чл. 7 – правото на непредприемане на квазинаказателни мерки без установяването на вина, там редовно съдът установява нарушения и дава препоръки да се действа по-внимателно.
От тази гледна точка съвсем правилно и ВКС обвърза конфискационното производство и провеждането на конфискационно производство най-малко с поддържано обвинение от Прокуратурата или влязло в сила осъдително решение.
Ако промените, предложени от Данаил Кирилов влязат в сила, ще създаде ли това условия за политическа разправа с опоненти?
Аз съм убеден, че това може и ще се използва за политическа разправа. Човек трябва да си го представи по този начин: както КПКОНПИ най-вероятно в бъдеще няма да бъде обвързана със срокове, може да наложи запори на някое лице и след това да остави тези запори за вечни времена.
Ако сега направи това нещо и си наруши срока, тя най-вероятно ще си преклодира, т.е. ще наруши правото си да подаде иск за конфискация на тези имоти. Т.е. тя има мотивацията да действа все пак в някакви срокове. Иначе попада в безвремието.
Представете си какво е да бъдете лишени от вашето имущество, независимо как е придобито то, защото това може да е приложено срещу всякакви хора, може те да не са престъпници. С години вие няма да можете да ползвате имуществото си, да бъдете докарани до просешка тояга, да ви вземат буквално всичко, защото то уж е ваше, но не съвсем – не можете да го ползвате.
Действително такива са моите очаквания, ако това се случи. Най-вероятно тези дела няма да бъдат много на брой, но за сметка на това ще бъдат насочвани именно към най-сериозните опоненти на властта. За да бъдат много на брой, на Комисията може би ще й трябва малко повече капацитет, с който тя очевидно не разполага – заради това има и проблем със сроковете.
Този проблем със сроковете обаче не се решава като просто удължим сроковете или ги обявим за вечни, а като насочим някакъв човешки ресурс към тази Комисия. Очевидно има някакъв обществен интерес, така че броят служители там трябва да бъде увеличен, за да могат да се справят те със задачите си в срок.
Трябва да се постигне баланс между преследването на държавния интерес от една страна да отнема имущество, което е придобито в следствие на престъпна дейност и от друга страна, ако се окаже, че не се съберат достатъчно доказателства в тази посока, лицето, срещу което са насочени мерките, да не трябва да страда прекомерно много и имуществото му да бъде запорирано или възбранено за много, много месеци или недай Боже, много, много години напред.
Как си обяснявате факта, че се предвижда предложените от Данаил Кирилов промени да влязат в сила със задна дата. Насочени ли са срещу някой конкретен човек според Вас?
Те са предвидени да влязат в сила по понастоящем висящи производства по отменения закон, този от 2012 г., който беше заменен от т. нар ЗПКОНПИ. Там има няколко много знакови дела.
В българските медии много бързо беше тиражиран казусът на Христо Бисеров – бившият зам.-председател на ДПС. Ние не бива да забравяме, че той беше оправдан на три инстанции. Там очевидно Прокуратурата тотално катастрофира с обвинението си срещу него, че чак дори ДПС му възстановиха членството.
Критиката според мен трябва да бъде по-сериозно насочена към онзи орган, който отговаря за обвинението, който отговаря за събирането на доказателствата, за внасянето и поддържането на обвинението – това е Прокуратурата в България. Ние няма как да си решим въпроса, като вкарваме законодателство буквално със задна дата или го разширяваме някъде до безвремието.
Има други знакови дела, например делото срещу Иво Прокопиев. Тези са, за които се сещам. Това срещу Трайчо Трайков е по новия закон. Там като цяло нещата изначално изглеждат по-зле, защото просто новият закон е много по-строг, много по-проблематичен, отколкото старият.
Това е видимото желание на властта. Тя иска да изкара някого, да отнеме нечие имущество, за да каже: „ето, виждате ли, ние се справяме, ние все пак правим нещо”. Няма значение, че имаме една Прокуратура, която е абсолютно неспособна видимо да се справя, ние ще се опитваме по някакви други заобиколни пътища все пак да показваме на обществото, че справедливостта тържествува и на Христо Бисеров сме му отнели да кажем няколко стотин хиляди лева, защото толкова мисля, че му бяха запорирани, или пък на Прокопиев колкото там са му отнели.
