Изучаването на древно ДНК показва, че между 6500 и 4000 г. пр. Хр. потомците на земеделци от западна Анадола са се сляли с местните ловци-събирачи в цяла Европа, като в повечето региони е настъпила замяна на предците в размер от 70 до 100%, съобщава Анадолската агенция (АА) за БТА по споразумение за обмен на информация.
Според проучването, обаче, в по-влажните местности, речните и крайбрежните райони на Северозападна Европа потомците на ловците-събирачи са оцелели значително дълго, което оказва важно влияние върху последвалите миграции на населението.
Резултатите идват от обширно изследване, публикувано в списание „Нейчър“, озаглавено „Дълготрайните предци на събирачите в Долен Рейн и Маас влияят на разширяването на културата на камбановидните съдове“.
Проучването установява, че ранните фермери в Европа са се разпространили главно по два маршрута: през Тракия и Балканите до Централна Европа и по Средиземноморското крайбрежие.
С разширяването на тези земеделски групи те постепенно са се интегрирали с местните ловци-събирачи, създавайки мистичните ранни европейски фермери.
Тези общности са въвели селскостопански практики и чрез дълготрайно смесване с мезолитните ловци-събирачи са заменили до 70%-100% от местните предци в повечето части на Европа, оформяйки генетичната основа на съвременните европейци.
В същото време изследването открива интересна аномалия в мокрите области и крайбрежието на Долен Рейн и Маас, които обхващат съвременните Нидерландия, Белгия и Западна Германия.
В този водоизобилен регион е съществувала популация, която носи около 50% от генетичния си материал от ловци-събирачи, просъществувала три хиляди години по-дълго в сравнение с останалата част от Европа, доживявайки до времето на културата на камбановидните съдове около 2500 г. пр. Хр.
Според изследователите, дълговечността на тази популация е свързана с факта, че жените от анадолските селскостопански групи са взаимодействали с местните ловци-събирачи, а не обратното.
Богатството на дивите ресурси в района и неподходящите условия за интензивно ранно земеделие са позволили начина на живот и генетиката на ловците-събирачи да се запазят значително по-дълго в сравнение с другите части на континента.
В крайна сметка, проучването показва, че докато фермерите от западна Анадола са били основен генетичен източник за европейците, влажните зони на Северозападна Европа са останали дългосрочно убежище за ловци-събирачи поради ограниченото генетично взаимодействие и селективното културно усвояване.
(Това е новина от деня в Турция, публикувана от Анадолската агенция (АА) за БТА, съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество между двете агенции.)
