Това, че Доган е на жълтите павета и протестира срещу наследството си, е комично.
Трагично е, че обществото ни беше пасивен наблюдател, когато Доган градеше това, срещу което протестира днес.
И сега е пасивен наблюдател. Сеирджия.
Пасивни бяхме и когато всички проучвания показаха – ДПС ще бъде втора политическа сила. В крайна сметка, ако не се простреляме сами в крака, за какво ще мрънкаме после?
С малко, но важно изключение. Една група хора протестирахме през цялото време. Гордея се, че бях там всички 200 и повече дни. И не само на онзи протест. Бях на много протести, а понякога бяхме по 50 души. Друг път – почти 50,000. И семейството ми пътува редовно. Борихме се и когато изглеждаше напълно обречена кауза.
Исках оставката на Гешев, но не когато го разжалваха Пеевски и Борисов. Исках я докато беше на върха.
Борих се да се гласува с машини, за да минимизираме ефекта на “тъмната стаичка” и сниманите бюлетини. За момент успяхме. После те успяха да ни върнат в миналото.
Работихме да се закрие бухалката наречена “специализиран съд”. На моменти бяхме твърде самотни в това начинание. Вместо месеци отне години.
И с години повтаряхме: “влиянието им в съдебната система руши разделението на властите. Това е проблемът с главно “П” на България”. Този проблем днес говори сам за себе си.
Това е прозорец за България, който рядко се отваря. Сега имаме шанс да направим още една крачка напред. Тази възможност се търкаля по улицата. Само трябва да я грабнем. Толкова очевидно е. Толкова просто е.
И зависи само от нас.
Коментарът е публикуван във Фейсбук. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
