Сподели
Наталия Киселова
На снимката: Наталия Киселова

Наталия Киселова завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2002 г. в специалност „Право“, със специализации по „Правораздаване“ и „Публична администрация“. В периода 2003–2005 г. е редовен докторант по Конституционно право в катедра „Конституционноправни науки“. През 2007 г. защитава докторска дисертация на тема „Парламентарен контрол“.От 2005 г. е преподавател по Конституционно право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, а от 2006 г. – по Конституционно право на Република България в Академията на МВР.
Работи последователно и като експерт към Постоянната комисия по въпросите на държавната администрация в LX Народно събрание (2006–2009 г.), държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ в Министерство на правосъдието (2010–2012 г.), съветник по правни въпроси на президента на Републиката (2012–2016 г.) и секретар по правни въпроси на президента на Републиката (2016–2017 г.).
Има множество публикации в областта на конституционното и административното право.

 

България май е единствената държава в ЕС, в която има нарочен закон за извънредното положение. Според Вас има ли такъв закон и защо политиците го направиха?

Повечето държави имат общ закон за извънредното положение, който започва да се прилага в момента, в който такова бъде обявено, както ние, за съжаление, подходихме по най-лесния начин- извънредно положение беше обявено  с решение, въпреки че повечето колеги-юристи считат, че трябва да бъде обявено със закон. Тъй като те не го обявиха със закон на 13 март, се наложи допълнителен закон, който да определи границите по отношение на засягане на основни права – закон, който действа за периода на извънредното положение, защото се позовава на решение. Обичайно първо се прави законът и впоследствие се обявява извънредното положение. Да приемем, че тъй като ни е за пръв пат нещата бяха не в последователността, в която се прави в другите държави.

Трябва ли на 13 май, в такъв случай, когато свършва извънредното положение, този закон да бъде отменен и да заживеем по нормите на обичайното законодателство?

Решението на НС е до 13 май включително, което означава, че законът, който се позовава на това решение, ще прекрати съществуването си. Става въпрос обаче за онези разпоредби, които бяха в основното тяло на закона, тъй като в преходно-заключителни разпоредби бяха предвидени промени още в  5-7 закона и те не са изрично свързани с извънредното положение и ще продължат да действат. По тази причина, според мен, законът ще спре да действа, но за да е безспорно какво се случва, е редно НС да го отмени.

Какво обаче е притеснителното в отмяната, била тя мълчалива или изрична? С отмяната на закона се губи правното основание на министъра на здравеопазването да издава заповеди, с които да урежда определени въпроси, свързани с предпазването от зараза в тази пандемия. Оттук, според мен, е редно преди да се пристъпи към формално или мълчалива отмяна на този закон, да се приеме друго законодателство. Беше оповестено, че се искат промени в закона за здравето, или с друг нормативен акт, друг закон, но те трябва да бъдат приети преди да е изтекло извънредното положение, за да може от 14 май да има правна уредба, при която ограничаването на основни права на гражданите да бъде уредено и да е ясно как се засягат. Ако няма такъв закон, то тогава изпадаме в хипотеза, в която министъра на здравеопазването няма да може да се позовава на възможността да ограничава основни права на гражданите. Тук не става дума само за поставяне под карантина на две улици или лечебно заведение, а за начина, по който са затворени детските градини, яслите, училищата учат дистанционно. Става дума за връщането на живото към обичайното, както го нарекохте, нормалното функциониране на държавата. Необходима е нова правна уредба.

Извънредният закон има срок на валидност, но ако бъде направен нов закон, упълномощаващ министър Ананиев да дава заповеди, докога ще важат неговите заповеди и мерки?

Тези заповеди няма да влязат точно по този начин, трябва да се поработи по тази правна уредба. Трудно  е да се каже за какъв срок ще бъдат правилата, които  ще заместят закона за мерките при извънредното положение. Най-общо можем да кажем, че ще са в сила докато е налична заплаха за народното здраве, както го нарича Конституцията. Поради тази причина трябва да се премислят много внимателно, защото можете да ограничите пътуването на отделен гражданин-носител на зараза, но не и на здрави хора. Не мога да кажа дали извънредното положение трябва да приключи точно но 13-ти, това е работа на експертите, но юристите трябва да са готови с един сравнително ясен и стегнат закон, изясняващ нещата за всяка една от сферите на дейност в живота ни. В другите държави това е така. Във всяка една сфера трябва да се види предварително какви мерки трябва да се вземат, за да се каже „от утре преминаваме към тази нова правна уредба“. Ако си представим, че всичко става отново със заповеди, според мен това не е правилно. Не мога да кажа, че е противоконституционно, но със сигурност колегите ще питат въз основа на кой закон се издават такива заповеди.

Няма ли опасност след преминаването на заплахата част от въведените мерки да останат и след падането на извънредното положение и по този начин да се ограничават демократични права на хората в условия на нормален живот?

Да, тези правила ще продължат да действат и след възстановяването на нормалния ритъм на живот и затова вече има образувано дело в Конституционния съд за една от промените. Разбира се, повечето юристи все още изчакват, за да се прецени по кой път ще се поеме, но със сигурност може да се стигне до отмяна на тези правила. Кое е хубавото да бъдат в закон? Законът е акт, който подлежи както на конституционен, така и на политически контрол. При приемането му ще има аргументи „за“ и „против“, президентът ще има възможност да наложи вето, ако прецени. В случая със заповедите има ограничена дейност на Върховния съд. Всеки отделно да се жалва от заповедта – не е сериозно. Събрали са се 400 жалби, те ги чакат да станат 500, за да ги гледат наведнъж – това не е сериозно.

За такъв нов закон заговори и премиерът Борисов миналия ден. Той спомена, че не иска да съществува думата „извънредно“. Как разбрахте неговите думи?

Той предложи 2 варианта – единият е с прилагане на правилата при бедствие. Ако обаче погледнете, там е предвидена дефиниция за бедствие, която казва, че това е явление вследствие на природа или човешка дейност, докато заплахата от вирус е според ме нещо трето. Т. е. трябва да се измени Законът за бедствията. Другият вариант, който той предложи, е с преходни и заключителни разпоредби в Закона за здравето. Само че тези разпоредби отново създават тази опасност да се възложи на един министър да решава всички политически въпроси през свои заповеди. Фактически той поема и политическата отговорност. Според мен има и трети вариант – да има специален закон. Тук вече е ролята както на депутатите в НС, така, разбира се, и на правителството  и на другите държавни органи и президента – да се преосмисли начинът, по който България трябва да излезе сравнително плавно то почти замрялата  се дейност.

Притеснявате ли се, че коронавирусът, освен страх от пандемията, може да ни докара и недемократично и неевропейско законодателство ,от което да страдаме години наред?

Народното събрание отказа да заседава и съдът спря да функционира,  а това са двете институции – гаранти за за придържане към демократичните принципи на функциониране на държавата. Сега, ако няма промени в срока на извънредното положение , изтичането му няма с магическа пръчка да премахни заразата. В този смисъл е по-добре тези дни до 13-14 май да бъдат използвани ползотворно, за да могат да се подготвят достатъчно добри законови разпоредби, с които впоследствие всички да могат при запазване на определени правила за хигиена и дистанция, да функционират отново. Животът не може да спре, но трябва да мислим както за правата на отделния болен човек и за правата на здравите.

Дали има опасност – винаги има опасност. Много хора се опитват да кажат кой е основният неприятел на демокрацията, а за ще си позволя да кажа кой е основният приятел – това са политическите партии и парламентът. Чрез тях демокрацията функционира.

Коментари