Юлиан Войнов е икономист и се занимава професионално с икономически анализи и финансов мениджмънт.
В продължение на 10 години е бил член и национален ковчежник на ДСБ.
По-късно е член на „Коалиция Десните“ от гражданската квота на обединението.
Член е на Управителния съвет на Българската Чийвнинг асоциация.
Г-н Войнов, днес Турската лира се покачи на фона на големия спад от миналата седмица. На какво се дължат тези колебания и какво е влиянието на американските санкции и на увеличаването на митата върху алуминия и стоманата за Турция?
Турската лира се покачи, но бих казал, че това е реакция на пазарите. Тя се обезцени изключително силно за миналата седмица – с около 20%, а от началото на годината – над 40%. Така че е нормално да има някаква корекция. Тя е минимална – от порядъка на няколко процента. За момента по-скоро виждаме консолидация на пазарните играчи.
Кризата се премести от Турция към други нововъзникващи пазари. Вчера бяха засегнати валутите на Бразилия, Аржентина, Южна Африка, Малайзия и Русия. За момента общо взето се преценява дали и как тази криза ще се развие, до колко Турция ще продължи да изпада в кризисна ситуация и как тя ще се пренесе тя на останалите пазари.
Това, което се забелязва в момента, е, че по-скоро след силната реакция, която се разнесе в целия свят на базата на турската криза, днес има някакво успокоение, най-вече поради осмисляне на фундаменталните пазарни показатели, които характеризират най-вече възникващите пазари.
Голяма част от засегнатите страни извън Турция към момента няма причини да смятаме, че ще влязат в някаква сериозна криза. Разбира се там имаше и много по-адекватни мерки, отколкото в самата Турция.
Аз лично очаквам кризата в Турция да продължи да се развива, макар и не с такива силни амплитуди, както до този момент. Основната причина за това е, че там има много силни макроикономически дисбаланси, които се натрупват в продължение на последните 3-4-5 години. Фундаменталните фактори категорично говорят за това, че там назрява някакво негативно развитие.
Вторият момент е, че Ердоган за съжаление в продължение на последните няколко дни вместо да погледне реалистично на това, което се случва и да предприеме съответните мерки за балансиране най-вече на курса на лирата, той прави точно обратното.
Всъщност той забрани да се увеличават лихвите, което е първата стъпка изобщо за предотвратяване на каквато и да е криза. Ние видяхме, че всички останали пазари прибегнаха до увеличаване на лихвата. Примерно Аржентина вдигна с 500 базисни пункта своята лихва след разрастването на кризата.
Така че това, което се прави в Турция и най-вече политическият опит на Ердоган да се меси и да влияе върху икономическите процеси, при всички случаи ще задълбочи нещата. Пак казвам, може би не с такава амплитуда, каквато до този момент, но това, което се случва в Турция, най-вероятно ще се развие в негативна посока. Това са моите лични очаквания.
Разбира се това, което изстреля кризата – спусъкът на тази криза, беше въвеждането на американските санкции и увеличаването на митата върху стоманата и алуминия двойно от страна на президента Тръмп във връзка със скандала, който се разви покрай арестувания американски проповедник.
Общо взето когато се въвеждат санкции от САЩ на определени държави, пазарите винаги реагират по един и същи начин – намаляване на загубите. Тези санкции просто натиснаха спусъка за тази криза. Тя щеше да избухне така или иначе, просто беше въпрос на време.
Как ще се отрази случващото се в Турция пък на икономиката на България – ще загубим ли, или можем да спечелим от тези колебания на лирата? Знаем, че Турция е един от най-големите ни търговски партньори.
Да, Турция е един от най-големите търговски партньори на България – на 4-то или 5-о място съответно по отношение на износа и на вноса.
Поевтиняването на турската лира определено ще повлияе на една част от турския износ, който е интересен за България. Това са продукти на леката промишленост,които общо взето се произвеждат изцяло на местна почва. При всички случаи те ще бъдат облекчени по отношение на техния износ за България, което означава, че ще се увеличи вносът.
От друга страна е възможно да бъде засегнат българският износ към Турция поради факта, че левът, който е свързан с еврото, остава доста по-скъп за стоките, които се внасят в Турция. Затова за Турция става неизгоден вносът на български стоки. Ще се появят най-вероятно и вносители от други места, които ще внасят същите продукти на по-ниски цени. Между другото от началото на годината износът на България за Турция показва сериозна тенденция на спад – около 20%. Най-вероятно този процес ще продължи.
Другият сериозен проблем за Турция е, че тя е един от най-сериозните износители на стомана в света. Щатите пък са основният купувач на турска стомана. При всички случаи това увеличаване на митата ще принуди турските производители да търсят други пазари евентуално там, където България пласира своята продукция. Това може също да повлияе негативно на износа на България към трети страни във връзка с по-изгодния износ, който ще прави Турция на тези суровини.
Очаквате ли след като Ердоган е притиснат от тази икономическа криза той да промени политиката си и какво може да направи, за да стабилизира лирата?
Общо взето има три стъпки, които всички очакват и които Ердоган за съжаление не прави.
Първата стъпка е увеличаване на лихвите, но според мен моментът за това беше пропуснат – той трябваше да го направи още миналата седмица.
Не само беше пропуснат, но както виждаме от изказванията на Ердоган през уикенда, включително и вчера и днес, той продължава да твърди, че срещу Турция има световен заговор, че цялото население трябвало да се изправи срещу тези враждебни сили, че трябва хората да продават валутата си, за да не позволят тази криза да се разраства.
Това са мерки на политическо равнище – изключително популистки и изобщо няма да доведат до решаване на този проблем. Това, което трябва да направи Ердоган на първо място, е да се увеличат лихвите.
Ние знаем, че хората, от които зависи това, са директно подчинени на президента поради промяната в политическите условия в страната, промяната на Конституцията и едноличната власт, която е в ръцете на Ердоган в момента, както и неговото изключително силно влияние върху министерството на финансите и най-вече върху Централната банка.
Много е вероятно развитието на тази криза до доведе до източването на валутните резерви на Турция във връзка с изтеглянето на капитали. Турция е изключително задлъжняла страна и то най-вече в чуждестранна валута. Според различни оценки задлъжнялостта на Турция към външни пазари е от порядъка на 40-50% дългове от нейните кредити, които изобщо има в страната.
Външните инвеститори ще продължат да се опитват да изнесат своите спестявания и капитали. От години вече делът на преките чуждестранни инвестиции, които са трайни в Турция и които много трудно се изтеглят от страната изключително много намалява.
За сметка на това се увеличава делът на кредитите или т.нар. „горещи пари”, които влизат поради възможността да се изкара висока печалба, но също така бързо се изтеглят. В момента наблюдаваме точно такъв процес.
Това при всички положения ще доведе до натиск върху валутните резерви на Турция, които така или иначе са на по-ниско равнище от изискванията на Международния валутен фонд. Те са на 80% от това изискване.
Този натиск ще продължи и за съжаление липсата на адекватен отговор, който пазарите очакват, влошава ситуацията.
При това развитие следващата стъпка, която е важно да направи Ердоган и изобщо турската държава, е да се обърне към МВФ за подкрепа на точно тези изтичащи резерви. ‘
Условията на МВФ са достатъчно облекчени от гледна точка на лихви. Проблемът там обаче е чисто политически, защото при всички положения МВФ ще иска изпълнение на някаква програма, която би била точно обратната на това, което прави Ердоган в момента.
Политиката на неговото правителство е изключително експанзионистична чрез фискални и монетарни стимули. Те трябва да бъдат непременно прекратени, а надали Ердоган ще се съгласи на това. Той в момента отхвърля всякаква комуникация с МВФ, което е изключително голяма грешка.
И последното, което може да направи, е успокояване на взаимоотношенията със САЩ. Не виждаме развитие в тази посока.
Общо взето това, което наблюдаваме в момента, е по-скоро тенденция към задълбочаване на кризата, отколкото за нейното успокояване. Разбира се пазарите след първоначалния натиск миналата седмица и началото на тази няма да са толкова агресивни, но тези тенденции, за които говорим, при всички положения ще се развиват.
