Сподели
частни армии

Многобройните жертви в Сирия, дадени в началото на 2018 от частната военна компания „Вагнер“, работеща за Кремъл, насочиха вниманието на международните експерти към силите извън редовната армия като инструмент на асиметричните военни операции на Москва и комерсиализацията на войната. Темата привлече вниманието на медиите, но тенденцията да се работи с частни военни компании не е само на територията на Русия.

В  Украйна, например тече дебат за предоставяне на правен статут на подобни (de jure несъществуващи, но активно развиващи се) украински частни военни предприятия. Илюстрация на това е фактът, че през април миналата година Ювен Деидей, украински политик и координатор на „Киев-1“, патрулна полиция за специални задачи, даде първото конкретно предложение за узаконяване на частните армии в Украйна.

А у нас през март, Министерският съвет предложи частни охранителни компании да изпълняват функциите на МВР в малките населени места. Идеята срещна неодобрението на главния прокурор – Цацаров коментира, че така държавата абдикира от функциите си.

В Украйна наблюдатели и специалисти от бранша от доста време се изказват „против“ идеята за легализация на частните военни фирми. Преди три години  Александър Таран, експерт по сигурност посочи, че има очевиден риск, предвид слабостта на украинската държава, тези структури да станат криминални.

Неотдавна, Александър Мусиенко, друг военен експерт, изрази съмнение, че ако бъдат легализирани частните армии в Украйна, ще се превърнат в политически инструмент, в борбата на различни кръгове за управлението на страната.

Друг експерт по сигурност от Украйна – Александър Каракутс е на мнение, че подобни компании не са от полза за имиджа на една държава. В свое изказване от 28-ми февруари пред сайта „Обозревател“, той посочва още, че украински граждани се бият в различни страни, от Йемен до Ирак. Неговата гледна точка е, че трябва да се позволи на украинските фирми по отбрана и сигурност да работят в други страни, например в Африка и Близкия изток, без да се страхуват от наказателно преследване.

В хода на вътрешния дебат, украинската частна охранителна компания, Omega Consulting Group, предприе първата си стъпка, за да навлезе в Западна Африка – зона, в която руски, китайски и западни интереси се припокриват.

На 10 май различни руски източници съобщиха, че въпросната компания е открила клон в Буркина Фасо (четвъртият по големина производител на злато в Африка), с цел да подпише договори с местните власти, или частни фирми. Според „Взгляд“, подобни намерения – да влезе в „африканския пазар“,  има и друг украински частен военен екип.

Първоначалната реакция на руските медии към новината беше смес от ирония и снизходителност, но в последствие дойдоха по-трезви оценки. След избухването на военните действия в югоизточна Украйна преди повече от четири години, около 280 000 украинци са придобили някаква форма на военен опит. Според руската информационна агенция „Новостной фронт“,  предвид факта, че още от 90-те години на миналия век украински военни експерти са търсени наравно с руските, сега опитните украински бойци вероятно ще бъдат още по-търсени.

Източник, пожелал анонимност, на базираната в Киев медия „Страна“,  който работи по набиране на бойци за частни армии в горещите точки на света коментира, че Украйна е една от петте топдестинации, осигуряващи персонал за частните военни организации.

При разглеждането на перспективите украински компании за сигурност  да предоставят „услуги“ на международния пазар, следва да се вземат под внимание следните ключови аспекти: Първо, дефицитът на опит и добра организация. В сравнение с Русия, където подобни структури са обвързани с правителството  и дълго време се развиваха под „чадъра“ на Кремъл, в Украйна първите частни армии са сформирани едва през 2011 – 2013.

Преди този период украинците служиха предимно в други западни военни компании (главно от Обединеното кралство, сред които Erinys Iraq, SeaMarshall и Naval Guards), като евтина работна ръка за рисковите мисии.

На второ място, когато говорим за потенциалната реализация на украинските военни компании на международния пазар, трябва да посочим липсата на подкрепа от украинското правителство. В обширно интервю миналата година Андрей Кебалло, съосновател на две големи украински частни компании от сферата на сигурността, посочи, че нито украинското правителство, нито така наречените “силовки“ или официалните структури като Министерството на отбраната и Службата за сигурност на Украйна  – искат да се ангажират с конструктивен диалог за легализирането на частните военни компании.

Освен това той твърди, че Украйна просто не се осланя на техния опит и анализ. А при нужда от консултации, правителството използва услугите на чужди компании. Кеббало  допълва, че самият той лично е бил застрашен от арест чрез „силовиките“.  В крайна сметка той признава, че докато  частните украински военни компании работят за структури като “Ислямската държава”, тяхната страна няма да се интересува от услугите им.

Информацията, получена от други източници обаче, предполага, че част от бранша си сътрудничи с украинското Министерство на отбраната, макар че от статията не става ясно под каква форма.

Предвид естеството на конфликта в региона на Донбас, възможно е обхватът на това сътрудничество да включва асиметрична война, антитерористични операции, разузнаване, радио-електронно разузнаване и специални операции в тила.

И накрая, за да могат да се конкурират на международния пазар с руските частни армейски компании, украинците трябва да приложат стратегии, подобни на тези на руската страна. Примерите за Сирия и Централноафриканската република (ЦАР) изрично показват, че руската политика отива отвъд използването на частни армии във въоръжени конфликти.

Чрез разширяване на обхвата на споразуменията по посока обучение на местни сили и споразумения за продажба на големи оръжия, с руския персонал, който действа като инструктор (или „съветници“ според руската терминология), руската правителствена политика прави своите частни воени компании много по-конкурентоспособни от икономическа гледна точка.

Несъмнено такива уговорки биха били невъзможни за украинските компании без подкрепата на правителството в Киев и силовите структури на властта. Докато това се случи, частните въоръжени формации в Украйна ще играят незначителна роля, обслужвайки дребни клиенти или като потенциални пулове за работа със Западни и/или руски компании.

Атаката на Русия срещу Украйна и разрушаването на нейната териториална цялост не е изолирана операция. Тя представлява един от компонентите на по-широк стратегически дневен ред на Кремъл за възстановяване на Източния блок, предназначен да се конкурира със Запада. Затова въпросът – могaт ли частните украински армии да спрат настъплението на Русия е от изключителна важност.

 

Заб: Заглавието е на „Екип нюз“

Коментари