Черният хайвер от есетра е един от световните символи на лукса и охолството, a районът на Каспийско море е източник на над 90 процента от продукта. Каспийската есетра обаче е на ръба на изчезването и е включена в Червения списък на световно застрашените видовете, а черният хайвер днес почти изцяло идва от ферми, тъй като уловът на дива есетра е забранен.
Промените в климата, както и човешката дейност, вредят на естествения хабитат и условията на живот и размножаване на есетровите риби. Независимо от усилията за възстановяване на популацията, много екземпляри умират, преди да са достигнали зрялост за размножаване в естествена среда. Проектът „Да излекуваме Кура“ (Cure the Kura) си поставя за цел да увеличи популацията на есетра в южните части на Каспийско море и река Кура – най-голямата река в Южен Кавказ, обединявайки мерки за възстановяване на средата с научни разработки и търговско начинание. Надеждите са чрез проекта е до 2027 г. популацията на есетрови риби в района да се стабилизира, да се достигне равно съотношение между женски и мъжки екземпляри и средно 250 000 яйца при женските.
Есетровите риби са древен вид, появил се преди близо 200 милиона години, заради което често биват наричани „риби динозаври“. Преди Първата световна война от Каспийско море са ловени до 540 тона есетра годишно, но популацията намалява критично заради бракониерство, развихрило се безконтролно след разпадането на Съветския съюз. Същевременно изменения в условията на средата, дължащи се на климатичните промени водят до затопляне на водата и намаляване на кислорода в нея. Построяването на язовири по реките, вливащите се в морето, освен че намалява морското ниво, блокира миграционните пътища на рибата, а замърсяването от многобройни източници – от отпадни води до петролни продукти, допълнително влошава екологичния баланс.
В резултат, запасите от есетрови риби в Каспийско море са намалели с над 90 процента от края на 70-те години на 20 век.
Същевременно развъждането на есетра в изкуствени условия е трудно, изисква големи ресурси и дълготрайна стратегия. Есетровите риби достигат зрялост за 7 или 15 години според конкретния вид в контролирана среда и за два пъти повече време в природата, което означава, че ферма за отглеждане на есетра започва да носи приходи едва след деветата година, обясняват представители на проекта „Да излекуваме Кура“. Проблемно е и намирането на висококвалифицираните специалисти, необходими за отглеждането на рибите, както и постигането на условия, максимално близки до естествените, в които протича жизненият цикъл на есетрата.
Проектът е сътрудничество между „ЛУ-МУН Холдинг“ (LU-MUN Holding), неговото подразделение Азербайджанска рибна ферма, Шведската асоциация на рибарите – Спортфискарна (SAA – Sportfiskarna) и Шведския университет за селскостопански науки. Проектът трябва да опази застрашената каспийска есетра в Каспийско море и река Кура, прилагайки съвременни технологии за проследяване, за да се увеличи шансът за оцеляване на освободените и диви риби.
Още през 1954 г. в Азербайджан е основана Експерименталната ферма за отглеждане на есетра на река Кура, където за първи път в света започва отглеждането на есетра в изкуствени условия.
Инвестиционната компания „ЛУ-МУН Холдинг“ е основана през 2017 г., като дейността й е насочена към разработването и изпълнението на мащабни проекти в земеделието, селското стопанство и производството на храни. През същата година е основна и Азербайджанска рибна ферма, която година по-късно приватизира и модернизира фермата на река Кура, където произвежда хайвер под марката „Баку“. Във фермата се развъждат няколко вида есетрови риби, сред които белуга, южнокаспийска есетра, каспийска есетра, севруга, чига. В бутика на компанията в азербайджанската столица бурканче черен хайвер от 50 грама се продава за над 200 долара, но за всяка продадена опаковка на свобода се пускат 10 есетри, което й дава основание да твърди, че продуктът й е „първият устойчиво произведен черен хайвер в света“.
През 2019 г. компанията пуска първите 1000 риби в река Кура и в Каспийско море и в резултат от сътрудничеството над 300 000 есетри вече са пуснати на свобода.
Същевременно проектът залага силно и на научната дейност – в партньорство с Държавния университет на Баку и Университета на Измир се извършва геномно изследване на Каспийската есетра, в партньорство с университета на Болоня се провежда научно изследване, фокусирано върху нов метод за съхранение на хайвера, а сътрудничество с университета на Стокхолм проследява пуснатите риби, за да събере повече данни, чрез които да се подпомогне оцеляването им.
Във фермите пък работят 20 бивши бракониери, на които се предлага стабилен източник на доходи и обучение в устойчиви земеделски практики, с което се намалява натискът върху популацията.
Бъдещето на освободените риби обаче е несигурно – оцеляват едва 3-4 процента от рибите, обясняват представители на проекта. Самото Каспийско море също е изправено пред екологична катастрофа. Морето, което е най-големият затворен водоем в света, се свива заради комбинацията от климатичната криза, прекомерното използване на вода в земеделието, замърсяване от ядрени отпадъци, промишлеността и лошото градско планиране. Водите му се оттеглят с по 7 см всяка година и се очаква до края на века нивото им да спадне с 9 до 18 метра, а намирането на действащи решения е трудно.
