Чуждестранната работна ръка се оказва все по-важен елемент от българската икономика. Данните показват, че за миналата година са дадени разрешителни за достъп до българския пазар на труда на 46 000 чужди работници от общо 86 държави. За сравнение, през 2024 г. те са 34 720.
Пред БНР главният експерт по „Пазар на труда“ в КНСБ Атанаска Тодорова обясни, че през 2024 година е започнала тенденцията за увеличаване на броя на държавите, които са донори за българската икономика, като през 2025 г. техният брой вече е 86.
„На първо място в информацията, с която разполагаме, излиза Узбекистан. На второ място излиза Индия, Турция, Киргизка република“, обясни тя.
Към началото на 2025 г. от данните на министъра на труда и социалната политика Борислав Гуцанов става ясно, че над 105 000 чужденци от 65 държави са работили в България в периода 2019–2025 г. и тенденцията е устойчива.
Кои са най‑често идващите националности
Статистиката по държави показва ясно, кои чуждестранни работници преобладава. Това са Турция и Узбекистан – те са сред най‑големите „донори“ на работна сила. В 2024 г. по около 8 000 разрешения са били издадени на граждани на Турция и Узбекистан.
След тях се нареждат Киргизстан с близо 5 000, Непал с около 4 500, Индия с около 2 000 и Молдова с около 1 300 работници.
През 2025 г. данните сочат, че най‑много висококвалифицирани работници със „Синя карта на ЕС“ идват от Русия, Турция, Украйна, Индия, Куба, Беларус, Египет и Южна Корея.
Тези цифри показват не само тенденция за увеличаване на броя чужденци, но и диверсификация на страните‑източници, което отразява глобалните миграционни модели и нуждите на българската икономика.
Видове разрешения и работни места
Чужденците идват в България чрез различни схеми. Голяма част от тях получават т.нар. единно разрешение, което им дава право да пребивават и работят до три години. Този тип разрешение е предпочитан от работодатели, които искат да задържат работници за по‑дълъг период.
През 2024 г. са регистрирани около 13 400 сезонни работници, което е с близо 2 000 по‑малко спрямо 2023 г.
Този тип заетост обикновено е за позиции в хотелиерството и ресторантьорството, селското стопанство, строителството.
Турските граждани са най‑често наемани за сезонна работа.
Според анализ на Института за пазарна икономика от 2025 година в периода 2019-2024 г. 40% от всички чуждестранни работници на българския пазар на труда – 40 811 от общо 108 330 души, идват от седем държави – Узбекистан, Турция, Киргизстан, Непал, Индия, Русия и Украйна. Те са основно заети в строителството, преработващата промишленост, като инженерно-технически персонал, в селското стопанство, туризма, транспортния сектор и информационните и комуникационни технологии.
Според анализа чуждестранните работници заемат позиции, които системно остават незапълнени от работната сила, без да изместват местните, а често дори създават условия за тяхната професионална мобилност и подобрено възнаграждение.
За висококвалифицираните позиции (ИТ, инженеринг, ръководни роли) се използва „Синя карта на ЕС“, но броят на тези разрешения остава сравнително нисък — около 800–930 души през 2024–2025 г.
България изпитва остър недостиг на кадри: работодателите търсят над 260 000 работници според проучване на Националната агенция по заетостта. Основните фактори за това са отрицателният прираст и застаряващото население, емиграцията на младите хора в чужбина и слаб интерес за заемане на работно място в сектори като строителство, туризъм и селско стопанство.
Макар безработицата да е на исторически ниски равнища, това не означава, че традиционните работодателски нужди са задоволени — особено в нискоквалифицираните и сезонни работни места, които обикновено са непопулярни сред местната работна сила.
С нарастващия брой на работни разрешения и все по‑широк кръг на държави‑източници, България се превръща в регионален работен хъб за трудова миграция от трети страни. Чуждестранните работници вече не са еднократен сезонен ресурс, а ключов компонент от работната сила в множество сектори на икономиката — от строителството и услугите до техническите и висококвалифицирани професии.
