На 22 декември православната църква почита деня на Великомъченица Анастасия (Св. Чьорна). Светицата била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща й бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра. В онова време (III в.) знатните римляни, като уважавали науката, полагали големи грижи за възпитанието на децата. Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост.
Когато се завършило възпитанието на младата Анастасия, всички в Рим се чудели както на необикновената й красота, така и на нейния ум и познания. Но Хрисогон й предал друго съкровище. Той бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила познания за Бога.
След време, тъй като не се отказала от вярата си, въпреки всички мъки на които била подложена, тя била привързана към четири стълба и изгорена през 290 г. Една християнка погребала тялото й, което останало невредимо в огъня. Мощите й след това били отнесени в Цариград.
В народните представи светицата е християнизираният образ на смъртта.
Някъде наричат празника Черноризие, защото тогава започнали болките на Богородица и затова тя си боядисала дрехите в черно.
На този ден жените, особено майките, не работят нищо, за да не се разболеят децата им. Вярва се също, че ако се наруши тази забрана, някой в къщата е заплашен от нещастие. В някои краища едно време дори обличали черни дрехи. Месят се пресни питки и намазани с мед се раздават.
Според народното поверие, ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали – и през юни ще вали. Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли.
Имен ден празнуват всички с имена: Анастасия, Анастас, Анастаса, Анасташа, Анастасийка, Ася, Наташа, Наста, Настя, Настас, Сийка, Сия, Стаска, Стас, Тана, Таша, Точо, Таско, Шинка, Шина.
