Свети Николай Мирликийски Чудотворец е утвърдил една важна християнска ценност с делата си – едната ръка да не знае какво прави другата. Това беше подчертано в проповедта на свещеноиконом отец Славчо Иванов след литургията в църквата „Свети Николай“ във Велико Търново.
Той разказа за чудесата на светеца, сред които се откроява спасяването на моряци от бурните води и предотвратяването на неправедни екзекуции. Чудотворецът вдъхновил хората да приемат християнството чрез своите слово и дела. Особено запомняща се е историята как помогнал на баща да омъжи трите си дъщери, тайно хвърляйки кесии със златни монети през прозореца. След като добродетелят бил разпознат, той му наредил да мълчи за доброто дело. По този начин е достигнала до нас идеята, че добрите дела трябва да бъдат скрити. „Както пазим в тайна своите слабости и грехове, така и добрите ни дела не трябва да се показват“, сподели отец Славчо.
Наистина е любопитно, че житието на светеца от III-IV век е едно от най-известните, а описаните чудеса продължават да се предават през поколенията на великотърновци, които преди 200 години основали храм, носещ името на Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Отец Славчо напомни, че след построяването му преди 189 години, той бил осветен и до днешен ден носи същото име, а следващата година ще отпразнуваме 190 години от освещаването му.
Съгласно традицията, в чест на светеца, в двора на църквата беше приготвен, осветен и раздаден рибен курбан за здраве. За 14-ти път готвачът Димитър Димитров и неговият помощник Христо Янакиев приготвиха рибена чорба с 20 килограма шаран, толстолоб и девисил от Черноморието. Част от ястието ще бъде дарена на Многопрофилната областна болница „Д-р Стефан Черкезов“ във Велико Търново. През следобеда църквата радваше с православни песнопения, изпълнени от учениците на Неделното училище и хоровата група, която всяка неделя обогатява литургиите със своите гласове.
Храмът „Св. Николай“, заедно с камбанарията и Църковното училище в двора, от миналата година е признат за архитектурно-строителна, художествена и историческа недвижима културна стойност от Възраждането с категорию „национално значение“. На фасадата на църквата е поставена паметна плоча, която напомня, че през февруари 1879 година тук са се провели неофициални заседания на Учредителното събрание с български представители. За финансирането на ремонтиране на храма е открита дарителска сметка и средствата все още се събират.
