Сподели
Херман ван Ромпой
На снимката: Херман ван Ромпой
Херман ван Ромпой е един от най-изтъкнатите европейски политически визионери и радетел на идеята за Обединена Европа.
Той започва политическата си кариера през 1973 г. като национален вицепрезидент на младежкото движение на своята партия. Той е изпълнявал различни функции в своята партия и в белгийския парламент, служейки на свой ред сенатор (1988-1995 г.) и член на парламента (1995-2009 г.).
Бил е председател на Камарата на представителите (2007-2008 г.) и е заемал няколко правителствени длъжности, включително като заместник министър-председател и министър на бюджета (1993-1999 г.), държавен министър (2004 г.) и секретар на Държава за финанси и малки предприятия (1988 г.).
В периода декември 2008 г. – ноември 2009 г. е министър-председател на Белгия.
През 2009 г. на среща на високо равнище на ЕС е избран за върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и председател на Европейския съвет според Лисабонския договор. Встъпва в тази длъжност на 1 януари 2010 г. През 2012 г. той е преизбран за втори мандат, който продължава до 30 ноември 2014 г.

 

 

Г-н Ромпой, през последните две години в Европа и спрямо европейските политики се случиха повече промени, отколкото през последните 20 години. Имам предвид Брекзит и настъплението на популистките формации в Италия, Австрия и Полша. На какво се дължи тази внезапна промяна?

Нека не забравяме, че преодоляхме две големи кризи през  последните 10 години. Едната беше кризата на еврозоната. Разбира се, България не е член на еврозоната, но тази криза засегна всички държави. Да не забравяме и мигрантската криза, която също оказа влияние върху всички държави членки.

Много хора казаха, че това е началото на края на ЕС. Но ние преодоляхме тези две екзистенциални кризи. Еврото е стабилна валута и мигрантите и бежанците, идващи от Турция или Либия към Европа са между 80 и 90% по-малко, отколкото през 2016 г. Нека да си спомним и положителните резултати от нашите политики.

Разбира се, сега имаме други проблеми – Брекзит, италианското правителство и т.н. По отношение на Брекзит – разбира се, че това е загуба, защото губим една от големите държави в ЕС.

Все пак обаче Великобритания е част само от единния пазар, но не и от Шенген или еврозоната. Това означава, че Великобритания не е в сърцевината на ЕС и не е имала амбиции да бъде наистина силен член на ЕС.

България е кандидат за еврозоната и Шенген. И аз съм сигурен, че до пет години ще станете част и от двете.

Но Великобритания не е. Брекзит е загуба, но все пак Обединеното кралство не е в сърцето на Европа. За голяма изненада на британците, 27-те членки на ЕС са силно обединени. Ние преговаряхме като блок с Обединеното кралство и това е добра новина.

Лошата новина е, че Великобритания напуска ЕС, но добрата новина е, че 27-те остават силно обединени и са готови да продължат напред с европейския проект. Правя препратка и към известната реч на президента Макрон и инициативите, предприети от тогава.

По отношение на Италия – разбира се, че не харесвам популисткото правителство там. Но те имаха намерението да организират референдум за членството на Италия в еврозоната. И аз съм сигурен, че те щяха да агитират хората да гласуват против него. Само седмица след това те изоставиха идеята за референдум, защото италианците не искат да напускат еврозоната и не искат да напускат ЕС.

Последната част от отговора ми на Вашия въпрос е, че видяхме данните на „Евробарометър”. Имаше проучване сред 5 млн. европейци относно европейските идеи. На въпроса „Ако утре има референдум за членството на страната ви в ЕС, как бихте гласували?” 68% от анкетираните биха гласували за оставане.

Това означава, че не е имало по-силна подкрепа за членството в ЕС от 27 години насам. Това е най-високият рейтинг на доверие към Блока от почти четвърт век насам. Защото хората видяха хаоса, в който изпадна Великобритания. Хората в България, Белгия или Франция казаха „не и в нашата държава, не подкрепяме излизане от ЕС, защото научихме урока си”. Брекзит е бъркотия, Брекзит е хаос, но ние подкрепяме ЕС.

И привържениците на Брекзит, и други популисти говорят за реформиране на ЕС и за връщане на повече правомощия на националните държави. Това е тезата за „по-малко Европа”. Вие като убеден привърженик на тезата за „повече Европа”, какво бихте им отговорили?

Аз идвам от малка държава – почти толкова малка, колкото България. Ние, хората идващи от малки държави, знаем, че не можем да разрешим основните проблеми в нашия свят сами. Не можем да разрешим проблемите, свързани с климатичните промени, с тероризма, с масовата нелегална миграция.

Не можем сами да разрешим дори проблемите, свързани с нашата конкурентоспособност спрямо Китай или САЩ, не можем да разрешим проблемите, свързани с технологиите и т.н. Не можем да го направим сами.

Ние се нуждаем от Европа. Имаме нужда от повече сътрудничество и интеграция. Тук не става въпрос за идеология. Това е просто необходимост. Това е Европа на необходимостта.

Дори по-големите държави имат нужда от Европа. Давам Ви пресен пример. ЕС и повечето държави членки изостават с развитието на новите технологии. Знаете ли, че сред 15-те най-големи технологични компании в света, няма нито една европейска?

Затова сега Франция и Германия работят заедно за създаване на батерии за електрически автомобили и други изобретения, за да настигнат големите технологични гиганти. Но те не могат да го направят сами. Дори Германия вече не може да се справи с това сама.

Затова както малките, така и големите държави имат нужда от повече европейска интеграция и сътрудничество. По мое мнение ние не можем да ги избегнем.

Нашите британски приятели ще го разберат. Те ще разберат, че в глобалния свят техните 66 млн. граждани просто не са достатъчно силни, за да посрещнат тези много големи предизвикателства. Те ще имат нужда от останалите 500 млн. европейци, които могат да дадат правилния отговор на вече изброените предизвикателства – климатични промени, миграция, тероризъм и много, много други.

Предначертано е, че имаме нужда от повече европейско сътрудничество и интеграция. Няма друга алтернатива за държавите членки. Няма алтернатива дори за големите страни.

Има тежки обвинения срещу бюрокрацията и сериозните разходи на армията от еврочиновници. Вие познавате добре структурите на ЕС, ЕК и ЕП. Възможно ли е те да бъдат реформирани и да струват по-малко пари на данъкоплатците?

Много погрешно се мисли за начина, по който се харчат парите в ЕС. Бюджетът на ЕС е само 1% от брутния вътрешен продукт на всички държави членки взети заедно.

В моята държава всички публични разходи (социалната система, местното самоуправление, националните разходи) представляват 50% от белгийския БВП. Това означава, че бюджетът на ЕС е една петдесета (1/50) от белгийския. Идеята, че има европейска супердържава е съвсем погрешна.

Разбира се, знаем, че трябва да харчим общите пари по възможно най-добрия начин. Но дори т. нар. „европейска бюрокрация” в Брюксел има същия брой работници като един среден град във Великобритания, например. Така че когато сравняваме бюрокрацията на ЕС с бюрокрацията в отделните държави, те са съизмерими.

И все пак, когато има случаи не неефективно харчене на общи средства, трябва постоянно това да се подобрява и променя. Ако сравним ситуацията в ЕС с тази в останалата част от Европа, бюджетът ни е много малък.

Няма как да не зададем въпроса и за Брекзит, и британците. Те, особено през последните 10 години, активно пречеха на общите европейски политики. Според Вас, ще работи ли по-мотивирано и по-ефективно Обединена Европа след напускането на англичаните?

Отново ще кажа, че съжалявам за напускането на Великобритания. Нарекох този процес „политическа ампутация”. Обединеното кралство не е в сърцевината на Европа, но е част от нея. От гледна точка на обитаемост, то е втората или третата най-голяма по население държава в ЕС.

Великобритания е държава с 66 млн. граждани. През 2060 г. във Великобритания ще живеят 80 млн. граждани и по това време тя ще бъде държавата с най-много граждани, спрямо останалите членки на ЕС. Затова за мен Брекзит наистина е „политическа ампутация”.

Все пак Великобритания не ни попречи да развиваме европейския проект. Ще Ви дам и примери. Обединеното кралство одобри заедно с нас Договора от Маастрихт, сключен през 1992 г., Договора от Амстердам, Договора от Ница, Договора от Лисабон. Те подкрепиха всички тях, но казаха: Те са добри за вас, но не и за нас, ние няма да участваме, ние се възползваме от правото си да се откажем.

Великобритания никога не ни е пречила да задълбочим сътрудничеството си и да направим ЕС по-силен. Има неразбиране по този въпрос.

Има само едно поле, в което те отказаха ЕС да продължи с политиките си – отбраната. Те казаха, че НАТО е рамката, в която трябва да работим – заедно със САЩ и Канада. Разбира се, че сме привърженици на НАТО, но според нас трябва да се изгради силен европейски стълб в НАТО. На това британците остро се противопоставиха.

За мен не е изненада, че няколко месеца след референдума (за Брекзит, бел. ред) през юни 2016 г. ЕС реши да инициира засилено сътрудничество в полето на отбраната. Затова дадохме началото на онова, което наричаме Постоянно структурирано сътрудничество сред 25 държави членки. Франция поде инициативата за бърза интервенция заедно с още 10 държави членки.

И така, днес работим усилено върху военното измерение на ЕС. Великобритания е против тази инициатива. Но в крайна сметка тя никога не е била пречка за работата ни върху Европейския проект. Единственото изключение беше сферата на отбраната.

Ясно е, че Русия и САЩ мислят, че нямат интерес от силна Европа. Ще продължат ли и Русия, и САЩ, и Великобритания да бъдат враждебни към ЕС и в този смисъл – време ли е ЕС да изгради своя армия и въоръжени сили?

Силно подкрепям тази идея. На мнението, че трябва да има европейска армия, са и германският канцлер Ангела Меркел, френският президент и председателят на Европейската комисия.Но това е дългосрочен проект.

На първо място, както казах, трябва да работим за много по-силно сътрудничество, включително в полето на военната индустрия. Ще Ви дам един пример. Армиите на държавите членки на ЕС разполагат със 17 вида танкове. САЩ имат само един вид.

В областта на отбраната ЕС е много фрагментиран, включително и по отношение на икономическите компоненти на отбраната. Затова трябва да работим заедно, за да формираме повече средства и да сме по-икономични.

Ако погледнем сумата, която изразходват общо 27-те държави членки (без Великобритания, бел. ред.), се оказва, че бюджетът ни за отбрана е вторият по големина в света. Но не харчим ефективно тези пари. Както казах, имаме прекалено много видове самолети, прекалено много видове танкове.

Сега е точният момент да хармонизираме отбраната в ЕС и да работим заедно, за да спестим средства и да сме оперативни в много по-висока степен. Съгласен съм с хората, които казват, че ЕС е глобален играч, който има важна роля в света в много сфери – в търговията, по отношение на климатичните промени, в паричния сектор.

Въпреки това ние не сме световна сила. Ако искаме да се превърнем в такава, имаме нужда от европейска армия под една или друга форма. Пак казвам – това няма да стане от утре. Пътят към нея е дълъг и нека да започнем с Постоянното структурирано сътрудничество в полето на отбраната.

Предстоят избори за Европейски парламент и за нова Комисия. Как ще изглежда Европейският съюз, според Вас, през следващите пет години?

Трудно е да се каже, защото когато аз встъпих в длъжност (като председател на Европейския съвет, бел. ред.) на 1 декември 2009 г., ако ми бяхте казали какво ще се случи в следващите пет години, нямаше да Ви повярвам. Просто не знаем какво ще ни предложи бъдещето.

Онова, което знам със сигурност, е, че в следващия Европейски парламент ще има проевропейско мнозинство. Новият ЕП ще бъде малко по-фрагментиран от настоящия, но в него ще има силно мнозинство от партии и парламентаристи, които подкрепят Европейския проект.

Но пред тях ще има голямо предизвикателство. Това се изразява в това, че трябва да бъде спрян възходът на популистите, които съществуват в почти всички държави членки. Как можем да го направим?

Според мен сърцевината на проблема (не само на ЕС, но и на всяка от страните членки) е, че нашите хора, европейците, имат усещането, че не са достатъчно добре защитени от реалните или имагинерните заплахи от страна на националните или европейските власти. Затова задачата е въпрос, поставен не само пред ЕС, но и пред държавите членки поотделно.

Какви са тези заплахи? В някои държави – безработицата, в много други – несигурните работни места (имате работа, но тя е много нестабилна). В някои държави като Франция е очевидно, че има проблем с покупателната способност, а с това са свързани нарастващите неравенства.

Сред другите заплахи се нареждат нелегалната миграция, климатичните промени, тероризмът, дъмпингът, включително данъчният дъмпинг. В някои държави мултинационалните компании не плащат никакви данъци. Борим се срещу това, но то остава проблем. Измамата, корупцията, а в Централна и Източна Европа е налице руската заплаха.

Хората като цяло подкрепят идеята за отворени общества, отворени демокрации, отворени икономики. Европейците са свързани с тях от гледна точка на това, че така те са по-добре защитени от заплахите, които току-що споменах.

Голямата задача е да обединим гражданите с техните национални и с европейските власти през следващите пет години. В противен случай популизмът отново ще бъде във възход. Затова имаме нужда от кохерентни политики.

В някои сфери вече имаме резултати. От 2014 г. насам създадохме 12,5 млн. работни места в ЕС, което е невероятно. Само преди няколко години не сме си и помисляли, че можем да постигнем подобно нещо.

Вече виждаме резултатите и от политиките си по отношение на климатичните промени. Емисиите на парникови газове са намалели с 23% спрямо 1990 г., докато икономиката е нараснала с 53%. Имаме все повече икономически растеж на фона на по-малко замърсяване. Това е голямо постижение.

Въпреки това, гражданите на ЕС не са напълно убедени. Доверието си отива бързо, а се връща бавно. Възстановяването му изисква време. Имаме нужда да видим резултатите от нашите политики. Трябват ни резултати и от политиките за защита на гражданите, които току-що споменах.

Коментари