Френското правителство успя да се справи с два вота на недоверие, които бяха внесени в парламента, поради решението на кабинета да започне разглеждане на приходите в бюджета за 2026 г., без да очаква одобрението на Националното събрание.
269 депутати гласуваха „за“ инициатива за вот на недоверие, предложена от крайнолявата партия „Непокорна Франция“ в сътрудничество със „Зелените“ и комунистите, при необходимост от 288 гласа, за да бъде свалено правителството. Още по-малко, 142 депутати, подкрепиха втория вот на недоверие, внесен от крайната десница.
Френският премиер Себастиен Льокорню обяви днес, че ще приложи чл. 49 т. 3 от конституцията, за да прокара в парламента раздела за разходите от бюджета за 2026 г. – мярка, която вероятно ще доведе до нови вотове на недоверие.
Правителството на президента Еманюел Макрон ще трябва да заобиколи парламента след месеци на преговори, които не доведоха до бюджет с приемлив дефицит, одобрен от долната камара, където нито една партия няма абсолютно мнозинство.
Поради разногласия относно бюджета Макрон загуби две правителства и се сблъска с политически трусове, почти безпрецедентни от създаването на Петата република през 1958 г.
Разчитайки на удължен бюджет от миналата година, с цел функциониране, Льокорню направи отстъпки в последния момент, за да постигне споразумение със социалистите да не свалят правителството, ако използва извънредни конституционни правомощия.
Марин Льо Пен, лидер на крайната десница, изтъкна, че политическите противници на правителството, които подкрепиха Льокорню при вота на недоверие, ще понесат последици на следващите избори, включително на местните през март и президентските през 2027 г.
„Не си мислете, че никой не влиза в сметките ви. Французите ви наблюдават и ще ви накарат да платите на избирателните урни“, каза Льо Пен пред депутатите преди вота и добави: „Не само за (бюджетното) разпиляване, което причинявате, но и за унизителните средства, които използвате“.
Льокорню увери, че бюджетният дефицит няма да надвиши 5% от БВП – намаление в сравнение с 5.4% през миналата година, но все пак значително над прага на Европейския съюз от 3%.
Очаква се целият бюджет да бъде окончателно одобрен през първата половина на следващия месец, заяви служител на правителството.
Как се стигна до вотовете на недоверие
Поводът за вотовете беше решението на кабинета да започне обсъждане на бюджета за 2026 г., без преди това да се получи формално одобрение от Националното събрание за предложените приходи.
Опозицията възприе това като опит за заобикаляне на парламента и нарушаване на демократичните процедури.
„Непокорна Франция“ и някои други леви партии твърдят, че правителството демонстрира авторитарен стил, налагайки ключови финансови решения без широк парламентарен дебат. Това наложи внасянето на два отделни вота на недоверие в рамките на един ден.
Подкрепата за вота на недоверие е мотивирана и от факта, че страната е в период на умерен икономически растеж, при инфлация от около 4-5% на годишна база, а разходите за социални програми и пенсии оказват натиск върху публичните финанси.
През последните месеци страната наблюдава редица стачки и протести от страна на работници, студенти и профсъюзи, недоволни от мерките за икономии и реформите на трудовото законодателство.
Правителството успя да избегне поражение благодарение на подкрепата на центристки и умерени партии, които поддържат стабилността на кабинета в условия на икономическа несигурност. Според анализатори, оцеляването е индикация, че въпреки недоволството на крайната левица, управляващата коалиция продължава да има относително солидна парламентарна подкрепа.
Икономическата ситуация в страната
Френската икономика показва умерен растеж от около 1.2–1.5% през 2025 г., като основните предизвикателства включват.
Цените на енергията и хранителните стоки продължават да оказват натиск върху бюджета на домакинствата.
Безработицата остава около 7–8% от активното население, като най-засегнати са младите и нискоквалифицирани работници.
Държавният дълг остава висок – над 110% от БВП, което ограничава възможността за значителни нови социални разходи.
Източник БТА
