Големите градове във Франция са под блокада, каквато за последно имаше през 2018 година при протестите на т.нар. „жълти жилетки“. Новото правителство в Париж е изправено пред сериозното предизвикателство да се справи с бюджетния дефицит и сериозните съкращения, които предприе през последните месеци.
Стотици хиляди работници в цяла Франция излязоха на стачки и протести в една от най-мащабните демонстрации през последните години. Причината са правителствените планове за драстични бюджетни съкращения и икономии, които предизвикаха силно недоволство в обществото.
В протеста, организиран от седем основни синдиката, се включиха учители, служители в транспорта, здравеопазването и фармацевтичната мрежа.
Над 800 000 души участваха в демонстрации и стачни действия в четвъртък, като основните градски транспортни връзки бяха сериозно засегнати, а девет от десет аптеки останаха затворени.
Учителите блокираха учебния процес, като около една трета от тях обявиха участие в стачката, а много учащи се организираха пред училищата и университетите, слагайки допълнително напрежение върху системата.
Към обяд във Франция са били арестувани 94 души, от които 15 в Париж, а 32 остават в ареста според последните официални данни, съобщени от френските медии. В страната са се провеждали поне 476 отделни демонстрации. В Марсилия около 15 000 души са участвали в протест, според местната полиция, като организаторите твърдят за много по-голям брой участници.
Около 100 протестиращи в Париж успяха да проникнат до министерството на икономиката, като хвърлиха няколко димни бомби, докато се насочваха към площад Бастилията, където по-късно днес ще се проведе основната демонстрация, съобщи вестник „Льо Монд“.
Правителството на премиера Себастиан Лекорню, което току-що беше назначено след оставката на предходния кабинет заради бюджетни спорове, се оказа под силен натиск.
Президентът Еманюел Макрон също е изправен пред криза на доверието поради сериозните икономически проблеми и остри обществени реакции.
Синдикатите настояват за отпадане на планираните съкращения в бюджета, повишения на данъците за богатите и запазване на социалните придобивки.
В същото време властите подготвиха силен полицейски отговор, като над 80 000 служители на реда бяха разположени, за да предотвратят евентуални безредици. В някои градове бяха докладвани сблъсъци между протестиращи и полиция.
Това е най-големият национален протест във Франция от 2023 г. насам, когато масови демонстрации блокираха страната заради противоречива пенсионна реформа. Сега социалното недоволство отново излезе на улицата, показвайки колко дълбока е кризата относно управлението на държавните финанси и социалната политика.
Правителството на малцинството на Байру, обединило десноцентристки и десни политически формации, беше свалено от депутатите на 8 септември. Новият френски премиер Себастиан Льокорню, трети подред от юни 2024 г. и пети след преизбирането на Макрон през 2022 г., също се ангажира да намали дефицита, който натоварва държавния бюджет и представлява 114% от БВП. Същевременно той обеща „преломни реформи“ в областта на бюджетната политика.
„Никоя от катастрофалните мерки от музея на ужасите на г-н Байру не е отменена!“, възрази възмутено ръководителката на Общата конфедерация на труда (CGT) Софи Бине, след като проведе среща с премиера.
Дори Френската демократическа конфедерация на труда (CFDT), синдикат, известен със склонността си към компромиси, „е повече от всякога решен да поеме по улиците“, обяви ръководителката му Марилиз Леон, която очаква „факти и доказателства“ от новия министър-председател за „нуждата от споделени усилия“. Тя оцени положително волята на приемника на Байру „да предприеме нещо“ по отношение на данъчното облагане на богатите, което отново стана тема на оживени дебати.
Протестите във Франция са ясен знак за затруднената ситуация в една от европейските икономики и предизвикателствата пред новия кабинет да намери баланс между бюджетната дисциплина и обществената стабилност.
