Начало Анализ “Форин полиси“: Време е Македония да приеме компромис

“Форин полиси“: Време е Македония да приеме компромис

535
Сподели
Македония, ЕС, референдум

Малката балканска страна Македония скоро трябва да бъде кръстена Северна Македония, ако гражданите гласуват за промяна на името на референдума, насрочен за 30 септември, с което окончателно ще получи шанс да се присъедини към общността на западните страни.

Ако гражданите на страната подкрепят промяната на името, Гърция заяви, че ще спре да блокира членството на съседа си в НАТО и Европейския съюз.

Спорът датира от 1991 г., когато македонците обявиха независимост от Югославия със създаването на Република Македония, което насочи Гърция да се противопостави на това, твърдейки, че новата държава е узурпирала нейната история и има претенции за нейната територия, като си е присвоила името на северния й регион, наричан също така Македония.

На срещата на върха в Брюксел през юли тази година лидерите на НАТО обещаха да поканят Македония да се присъедини към Алианса след уреждането на спора с Гърция, с което автоматично Северна Македония ще стане 30-ата членка на НАТО, ако референдумът бъде успешен. И въпреки че присъединяването към ЕС несъмнено ще продължи по-дълго, положителният момент на интеграция в НАТО ще постави Македония на много по-бърз път към членство в ЕС, особено ако правителството се възползва от този импулс, за да ускори реформите в областта на върховенството на закона.

Въпреки това, резултатът от референдума не е сигурен. Проучването, проведено от Международния републикански институт (МРИ) през юни и юли показа, че 57 процента от македонците подкрепят промяна на името, но и уличните протести срещу промяната са сериозни. Екстремните националисти в Македония и Гърция не искат компромис. На някои македонци, което е разбираемо, не им харесва това, че Гърция иска да се добави прилагателно към името на тяхната страна. Някои гърци са обезпокоени от някои иредентистки чувствата на македонците, въпреки че имат точно граница, а имат и гаранцията за колективна отбрана в рамките на НАТО. И Русия яростно се противопоставя на споразумението между Македония и Гърция, за което ще се гласува на референдум.

Но нито тревогите за допълнителна прилагателно, нито страхът от иредентизъм са оправдание, за да се жертва благосъстоянието на гражданите в тези две страни. Договорът, за който ще се гласува сега, е сключен през юни от македонския премиер Зоран Заев и гръцкият премиер Алексис Ципрас, е много разумен и съдейства за по-широките геополитически интереси на двете страни, чрез по-голяма стабилност и сигурност на Балканите. Гласоподавателите не трябва да позволяват на вътрешната или чуждестранната опозиция да им препречат пътя.

И докато интеграцията на Македония в НАТО не представлява военна заплаха за Москва, тя ще намали способността на Кремъл да разпространи корупционното си влияние в региона. Това накара Москва да използва посредници, включително олигарси, свещеници, шпиони и дипломати, за да организира и финансира опозицията срещу договора.

При връзки с членове на предишното националистическо правителство на премиера Никола Груевски, Кремъл сега активно подкрепя кампанията на националистите срещу въпроса за името. Според бившия шеф на македонското контраразузнаване, Владимир Атанасовски, страната отдавна е цел на „силна подстрекателска пропаганда и разузнавателна дейност“, които идват от руското посолство в Скопие. През юли Заев каза, че един руски олигарх, който живее в Гърция, е прехвърлял пари на радикални македонски националистически групи, опозиционни политици и дори футболни хулигани, за да организират протести срещу договора за името.

В същото време в Гърция руски разузнавачи бяха заловени да провеждат паралелна кампания за противопоставяне на споразумението за името, опитвайки се да си сътрудничат с консервативните сили, каквито са Гръцката православна църква, националистическите организации, групите ветерани и военни офицери. След като научи за това, гръцкото правителство изгони няколко предполагаеми руски шпиони и разпространи категорична декларация: Искаме да припомним на нашите руски приятели, че нито една страна в света няма да толерира опити за а) подкупване на държавни служители, б) подкопаване на нейната външна политика, и в) се намесват в нейните вътрешни работи.

Успоредно с откриването на тази кампания за влияние, Кремъл продължава да насочва армията си от интернет тролове да бомбардират социалното медийно пространство в двете страни с пропаганда срещу договора.

С разпространението на пропаганда на омразата и финансиране на придружени с насилие демонстрации, Русия активно насърчава етнически оплаквания, които за съжаление остават мощна сила в политиката на Балканите. Преди по-малко от две десетилетия в края на предишното хилядолетие Македония бе на ръба на потенциално опустошителен етнически конфликт. Въпреки това, за разлика от това, което преди се случи в Босна и Херцеговина и в Косово, САЩ и европейската дипломация попречиха на войната и създадоха Охридското рамково споразумение от 2001 г., което балансира интересите на македонското (славянско) етническо мнозинство и албанското етническо малцинство.

Ултрационалистическите групи, подкрепяни от Москва, атакуват тези извънредни дипломатически постижения, които са източник на стабилност и мир в Македония през последните 17 години. За разлика от това новото правителство в Скопие управлява с подкрепата на партиите, представляващи етническите албански, турски и ромски общности, свидетелство за визията на договора за многоетническао демокрация.

Коментари