Начало Водещи „Фич Рейтингс“ потвърди, че сме готови за еврозоната

„Фич Рейтингс“ потвърди, че сме готови за еврозоната

49
Фич

Международната рейтингова агенция „Фич Рейтингс“ (Fitch Ratings) потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута ‘BBB’ с положителна перспектива, съобщиха от пресцентъра на Министерството на финансите.

Рейтингът на България е подкрепен от силната външна и фискална позиция на страната в сравнение с държавите със същия рейтинг, надеждната политическа рамка от членството в ЕС и дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет.

Също така, „Фич Рейтингс“ отбелязват, че ниската производителност на труда и неблагоприятната демография имат възпиращ ефект върху потенциалния растеж и стабилността на държавните финанси в дългосрочен план.

Положителната перспектива отразява изгледите на страната за членство в еврозоната, което би довело до по-нататъшни подобрения на показателите за външната позиция на страната. „Фич Рейтингс“ счита, че е налице широк политически ангажимент на национално и европейско ниво за приемане на еврото.

България отговаря на всички номинални конвергентни критерии за приемане на еврото, с изключение на ценова стабилност.

Инфлацията в България продължи да се понижава, намалявайки разликата между средногодишната инфлация в страната и тази на трите най-добре представящи се държави-членки на ЕС.

Инфлацията според ХИПЦ беше 1,5% през септември 2024 г., а базисната инфлация беше 2,3%, което означава широко облекчаване на ценовия натиск. Fitch очакват средногодишната инфлация да бъде 3% през 2024 г., 3,5% през 2025 г. и 3,1% през 2026 г.

„Фич Рейтингс“ очаква ръст на БВП от 2,0% през 2024 г. спрямо 1,8% през 2023 г., подкрепен от стабилно частно потребление и устойчива инвестиционна активност, въпреки повишената политическа несигурност и закъсненията в изпълнението на ПВУ. Рейтинговата агенция очаква ръст на БВП до 2,5% през 2025 г. и 2,7% през 2026 г..

От „Фич Рейтингс“ прогнозират, че дефицитът на сектор „Държавно управление“ ще се увеличи до 2,8% от БВП през 2024 г. от 1,9% за 2023 г., отразявайки по-високи разходи за компенсации и социални разходи.

Фактори, които биха могли да доведат до положителни действия по рейтинга, са: Допълнителен напредък към присъединяването към еврозоната, като потвърждение, че България е изпълнила критериите за членство и по-голяма сигурност относно вероятния момент за приемане на еврото; подобряване на потенциала за растеж, чрез прилагане на структурни и управленски реформи за подобряване на бизнес средата и/или ефективно използване на фондовете на ЕС.

Фактори, които биха могли да доведат до негативни действия по рейтинга, са: неприсъединяване към еврозоната поради неизпълнение на критериите за конвергенция, по-слаби перспективи за икономически растеж.

България ще поиска извънреден доклад за готовността си за еврозоната, щом изпълни и последното условие.

Това потвърди служебният премиер Димитър Главчев пред български журналисти в Брюксел на 16 октомври.

В момента, в който бъде изпълнен и четвъртият критерий за ценовата стабилност, ще бъдат поискани веднага извънредни доклади. Надяваме се, че до края на годината ще покрием и този критерий, каза Главчев.

След отчетения пик на инфлацията в България през септември 2022 г., когато на годишна база тя достигна 18,7 на сто, и септемврийски стойности за 2023 г. от 6,3 на сто, Националният статистически институт (НСИ) обяви през седмицан, че

годишната инфлация в България за миналия месец е 1,2 на сто.

Инфлацията от началото на годината (септември 2024 г. спрямо декември 2023 г.) е 0,1 на сто, а средногодишната инфлация за периода октомври 2023 – септември 2024 г. спрямо периода октомври 2022 – септември 2023 г. е 3,2 на сто.

След като националната статистика три поредни месеца отчете дефлация в България, а два поредни – юли и август, положителни стойности, за септември месечната инфлация отново е с отрицателна стойност.

Вече шестнадесети месец годишната инфлация в България е едноцифрена с тенденция към намаление, сочи справка в НСИ.

През юни 2023 г. тя стана едноцифрена (8,7 на сто) – за първи път от януари 2022 г., когато бе 9,1 на сто, показва справка в националната статистика.

През август 2024 г. месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), беше 0,1 на сто спрямо предходния месец, а годишната инфлация за август 2024 г. спрямо август 2023 г. беше 2,1 на сто.

През март 2024 г. месечната инфлация беше с положителни стойности – 0,2 на сто, а годишната – 3 на сто, през февруари – 0,3 на сто, а годишната – 3,3 на сто, през януари съответно – 0,5 на сто и 3,8 на сто.

През декември 2023 г. инфлацията беше съответно – 0,3 на сто и 4,7 на сто, ноември – 0,3 на сто и 5,4 на сто, октомври – 0,4 на сто и 5,8 на сто. През август 2023 г. месечната инфлация беше 0,4 на сто, а годишната за август 2023 г. спрямо август 2022 г. – 7,7 на сто, сочи справка в НСИ.

Инфлацията в България през април беше 11,6 на сто спрямо април 2022 г., а през март – 14 на сто, което бележеше забавяне спрямо февруари, когато годишният й ръст беше 16 на сто. През януари 2023 г. инфлацията на годишна база беше 16,4 на сто, а през декември 2022 г. – 16,9 на сто.

През ноември 2022 г. стойностите й също бяха 16,9 на сто. През октомври 2022 г. годишната инфлация беше 17,6 на сто.