Честата и прекалена употреба на алкохол води до продължителни генетични промени, водещи до още по-голямо пристрастяване към чашката. Това установи група американски учени от университета Рутгърс и Училището по медицина към Йейлския университет.
Изследователите са установили какво се случва под влиянието на алкохола с генома PER2, оказващ влияние върху биологичния часовник на организма, и POMC, отговарящ за реакцията при стрес.
В експеримента са участвали три групи пациенти: умерено пиещи, употребяващи значително количество алкохол и алкохолици. В последните две групи се е наблюдавала генетична модификация, известна като метилиране. Това означава, че към ДНК се присъединяват метилни групи, което влияе отрицателно върху активността на гените. Освен това, намалява генната експресия, т.е. скоростта, с която гените произвеждат белтъци. Тези промени придобиват още по-изявен характер с увеличаването на количествата алкохол.
Във втората част на експеримента учените са показали на участниците картини, предизвикващи стрес. След това им е предлагано да изпият алкохолна напитка. Установено е, че алкохолиците са склонни да пият повече при стрес.
„Ние открихме, че при хората, които пият много, ДНК може да се промени така, че да възникне още по-голямо желание да се пие. Това може да ни помогне да обясним, защо алкохолизмът предизвиква толкова силна зависимост“, заяви един от авторите на изследването.
