Унгарската петролна и газова компания MOL е подала заявление пред представители на правителството на САЩ за закупуване на активи на руския енергиен гигант „Лукойл“ извън Русия. Това съобщи Ройтерс, позовавайки се на три независими източника, запознати с преговорите.
Ходът на MOL я поставя в конкурентна надпревара с някои от най-големите световни играчи в енергетиката, включително Exxon Mobil и Chevron, както и с потенциални инвеститори от Близкия изток. Вашингтон изисква сделките да бъдат финализирани до 13 декември, което ускорява процеса и повишава напрежението около бъдещето на активите на „Лукойл“ в чужбина.
Какво иска да купи MOL
Според информацията унгарската компания е изразила интерес към европейските рафинерии на „Лукойл“, мрежата от бензиностанции на руския конгломерат в Европа, дяловете на „Лукойл“ в Казахстан и Азербайджан – два от ключовите пазари за каспийски петрол.
Позиционирана стратегически в Централна Европа, MOL от години търси начини да разшири портфолиото си в региона и да укрепи пазарното си присъствие.
При евентуално придобиване компанията би увеличила значително капацитета си за рафиниране и разпределение, а заедно с това и влиянието си в енергийния сектор на ЕС.
Американските санкции и политическият контекст
Засиленият интерес към активите на „Лукойл“ идва на фона на продължаващата политика на Вашингтон за ограничаване на руското икономическо влияние.
В този контекст Ройтерс съобщава, че Министерството на финансите на САЩ е издало специален лиценз, който позволява определени финансови транзакции, свързани с бензиностанциите на „Лукойл“ извън Русия, да останат извън обхвата на американските санкции до 29 април 2026 г.
Този временен регулаторен „коридор“ цели да улесни продажбите и да предотврати внезапно прекъсване на дейността на бензиностанциите, което би засегнало потребителите и пазарите в Европа.
Глобална битка за енергийно влияние
Потенциалната сделка се наблюдава отблизо не само от Вашингтон, но и от европейските столици. Активите на „Лукойл“ в Европа и в Каспийския регион са не просто търговски обекти – те представляват важни точки в енергийната инфраструктура.
Интересът на Exxon Mobil и Chevron подсказва, че САЩ не само ограничават руските енергийни компании, но и активно стимулират пренасочването на контрола върху техните активи към западни корпорации. Участието на близкоизточни инвеститори пък отваря вратата за нови геостратегически баланси.
Крайният срок 13 декември поставя силен времеви натиск върху преговорите. Ако MOL успее да се пребори с глобалните си конкуренти, това ще бъде едно от най-големите придобивания в историята ѝ и значително ще укрепи позициите на Унгария като регионален енергиен играч.
В същото време въпросът за това кой ще поеме управлението на активите на „Лукойл“ остава пряко свързан с международната санкционна политика, европейската енергийна сигурност и стратегическите отношения между САЩ и партньорите им.
Ясно е едно: съдбата на мрежата и рафинериите на „Лукойл“ извън Русия ще се реши в рамките на следващите седмици – под зоркото внимание на глобалните енергийни и политически среди.
Лидерите на САЩ и Унгария демонстрират топли отношения. По-време на визитата си в САЩ на 7 ноември 2025 г. Виктор Орбан и Доналд Тръмп американският президент приветства унгарския премиер като „велик лидер“ и приятел, а срещата завърши с решение, което почти гарантира енергийната сигурност на Унгария: САЩ предоставиха едногодишна (по-късно според унгарски правителствени източници – „неопределена“) отсрочка от санкциите срещу внос на руски нефт и газ, доставяни чрез тръбопроводите „Дружба“ и „Турски поток“.
Тази дипломатическа „отсрочка“, в съчетание с интереса на MOL към активите на Лукойл — европейските рафинерии и бензиностанции, а също и дялове в Казахстан и Азербайджан — създава ключова възможност: унгарската компания може да придобие тези активи и да ги експлоатира, без да попада под ударите на американските санкции
