Начало Водещи Умори ли се Китай от войната на Русия в Украйна?

Умори ли се Китай от войната на Русия в Украйна?

79
Владимир Путин и Си Дзинпин
Владимир Путин и Си Дзинпин

С настъпването на третата година от войната на Русия в Украйна, Китай се бори деликатно да балансира стратегическа двусмисленост, като нито осъжда нахлуването на Москва, нито предлага открита военна подкрепа. Но тази позиция е подложена на изпитание от растящите разходи, свързани с войната и последиците от нея, застрашаващи глобалните интереси на Китай.

На пръв поглед Китай се очертава като един от основните бенефициенти на войната в Украйна. Пекин успя да договори руска енергия на ниска цена и предостави на Кремъл жизненоважен икономически спасителен пояс на фона на строгите западните санкции. Нещо повече, изчерпването на оръжейните запаси на САЩ и НАТО накара някои да твърдят, че една продължителна война може да даде на китайската армия стратегическо предимство пред съперниците, които топят от военните си арсенали в усилията си да подкрепят Украйна. И все пак европейското превъоръжаване подтикнато от продължаващата война, може да представлява значително предизвикателство за всякакви китайски военни амбиции.

Тази динамика предполага, че една продължителна война в Европа може да не е в най-добрия интерес за Пекин.

Има все повече признаци, че Китай може да започне да охладнява към Русия. Неотдавнашните дипломатически усилия на специалния китайски пратеник за Украйна Ли Хуей повдигнаха съмнения дали Пекин наистина желае продължителна война, която преобръща глобалния ред, от който той извлече огромна полза.

Очакванията на Китай за бърза руска победа, вероятно повлияни от срещите между Путин и Си преди ключови военни ескалации, разкриват модел на предварително координирана агресия. Срещите им преди нахлуването в Украйна през 2022 г. на Зимните олимпийски игри в Пекин и преди окупацията на Крим през 2014 г. на Зимните олимпийски игри в Сочи предполагат очаквано укрепване на китайско-руските връзки. Тази ситуация повдига въпроси относно резултатите, които Китай очакваше от тези нашествия, и които не се материализираха, както беше предвидено и вероятно обещано от Путин.

Ако такива уверения са били направени, те не успяха да предвидят яростната съпротива на Украйна и решимостта на Запада да въоръжи и подкрепи Киев. Това е далеч от демонстрацията на сила, която можеше да насърчи амбициите на Китай към Тайван. Войната разкри Русия като западаща сила, чийто военни способности не могат да се мерят с отбранителния хъс на Украйна.

Това погрешно изчисление принуди Пекин да се бори с тъжната реалност.

Вместо да демонстрира как една суперсила може лесно да подчини по-малък съсед, войната разкри рисковете, разходите и потенциала от катастрофални грешни изчисления.

Икономическите фактори също обтягат позицията на Китай. Въпреки че се възползва от руския енергиен износ, глобалните търговски интереси на Пекин бяха нарушени от санкции, сътресения във веригата на доставки, заплахи за маршрутите за корабоплаване и нестабилност на ключови пазари. Мащабните атаки на Украйна срещу инфраструктурата на Русия и заплахите с ядрени оръжия само засилват тези рискове.

Нещо повече, вторичните санкции срещу китайски фирми, обвинени в подкопаване руските санкции, вероятно ще се разширят, докато транзитът през европейски пристанища и летища може да бъде забавен. Такава тактика на „дългата ръка“ от страна на Запада предвещава още по-сурово отношение, ако Пекин открито предприеме действия срещу Тайван.

Последните признаци сочат, че Китай преизчислява позицията си.

Първият разговор на Си с украинския президент Володимир Зеленски през април 2023 г. бележи изненадващ обрат, предвид очакваното елиминиране на Украйна според плана на Москва. Продължаващата роля на Пекин като най-големия купувач на украинско зърно по силата на зърнената сделка, и дори след нейния крах, подчертава  прагматични търговски интереси на Китай.

Тези реалности започват да оформят реториката и действията на Китай. Дипломатическата обиколка на Ли Хуей засили призивите на Пекин за прекратяване на огъня и започването на преговори – признание, че войната се е отклонила от очаквания курс и вече не е в съответствие с интересите на Китай.

Нещо повече, неотдавнашното споразумение на Русия за зърно на стойност 25 милиарда долара с Китай се очертава не като свидетелство за единство, а като разкритие за стратегическите тревоги на Москва. Този ход има за цел да ограничи каналите за износ на зърно от Украйна за Китай, поставяйки под въпрос търговията между Киев и неговия основен търговски партньор. Тази стъпка на Москва парадоксално разкрива по-дълбок замисъл. Това сигнализира за намерението на Русия да притегли Пекин по-близо, в по-тесен съюз. Ако Русия се чувства принудена да сключи такива компенсаторни икономически споразумения с Китай, за да запази благоразположението му, това противоречи на образа на близък, непоколебим съюз на взаимна подкрепа, който и двете страни се опитаха да покажат.

Разбира се, мощен контранатиск все още свързва Пекин с Москва.

Това са историческите връзки, идеологическата опозиция срещу хегемонията на САЩ и разширяването на НАТО, както и опасенията относно отчуждаването на Русия. Всичко това ще продължи да оформя курсът, който Китай ще поеме.

Но човешките, икономическите и стратегическите разходи от войната нарастват. С всяка ескалация Китай е принуден да се изправя срещу противоречия между риторичния си ангажимент към суверенитета и мълчаливото си позволяване на  нарушаване на териториалната цялост на Украйна от страна на Русия.

В крайна сметка войната в Украйна постави Китай пред категоричен избор: да удвои усилията си да подкрепи отслабената руска държава или да преследва нова реалност, като се включи сериозно в мирни преговори за прекратяване на войната.

Продължителната война изложи Китай на нови заплахи от санкции, разруши част от икономиката му и изтощи ресурси и военен капацитет от основния му партньор Русия. Въпреки че Пекин може да се стреми да превърне Русия в податлив, марионетен партньор, който да е изцяло зависим от Китай, заради санкциите, това крие огромни рискове от вторични санкции и загуба на международна репутация. Като алтернатива, Китай може да се облегне на фината дипломация като знак, че се е изморил от войната, която нанася повече вреди, отколкото да е в полза на неговите интереси.

Разбира се, тези опции не се изключват взаимно. Дори когато предпазливо проучва пътя към войната, Пекин може същевременно да работи, за да обвърже отслабената Москва по-близо като васална държава. Но удължаването на войната за неопределено време би било безплодно за Китай, изгаряйки ненужно ресурси както от него, така и от бъдещия му подчинен партньор.

*Текстът е публикуван в „Ал Джазира„. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.

Още актуални анализи – четете тук