По-ефективното харчене и преразпределението на публични средства към инвестиции и иновации може да бъде мощна стратегия за растеж, изтъкват авторите на анализ за блога на Международния валутен фонд.
През последните две десетилетия Руанда постигна забележителен напредък. Почти всяко домакинство днес има достъп до мобилни телефони и начално образование. Повече от половината население разполага с електричество, а един на всеки петима има чиста питейна вода и санитарни услуги. Руандийците консумират три пъти повече електроенергия и живеят с 20 години по-дълго.
Тези постижения произтичат от относително скромни увеличения на инвестициите, образованието и здравеопазването – от 150 до 420 долара на човек, което е дори под средното за държавите в Субсахарска Африка. Разликата за Руанда беше по-ефективното публично разходване. Този подход е отговор на фискалния натиск, породен от бавен растеж, нарастващ дълг, застаряващо население и растящи нужди за отбрана. Ключът е всяка стотинка от средствата на данъкоплатците да има значение.
Новият анализ на фонда на 174 икономики в последния Fiscal Monitor показва, че правителствата биха могли да получат средно с една трета повече стойност от разходите си, ако възприемат добри практики. Чрез по-ефективни разходи и по-добро насочване на наличните ресурси, развиващите се пазари и икономики могат да увеличат производството си с 11 процента, а развитите икономики – с 4 процента, в дългосрочен план. Умното харчене не е просто фискална тактика – това е стратегия за растеж.
Какво означава „умно харчене“
Първо, означава по-добро разпределение на съществуващите разходи. В повечето страни публичните инвестиции – които могат да стимулират растеж – са намалели с 2 процентни пункта от общите разходи за последните две десетилетия. Друга подобна област е образованието, където публичните разходи остават скромни – около 11 процента от общите. В същото време много държави са изправени пред високи разходи за публични заплати, които представляват средно една четвърт от общите разходи.
Второ, означава подобряване на „техническата ефективност на разходите“ – тоест максималния възможен резултат при фиксирано ниво на публични разходи. За да измерим това, сравняваме реално постигнатите резултати с най-добрите практики в управлението, технологиите и институционалните структури. Например Канада харчи около 2500 долара на човек годишно за образование – приблизително с 300 долара по-малко от други развити икономики. И все пак възрастните завършват средно 13,7 години обучение, което поставя Канада на второ място в света след Германия.
Значителни икономически ползи
Умното публично харчене може значително да стимулира дългосрочния растеж както в развитите, така и в развиващите се икономики.
Анализът на МВФ показва, че пренасочването на 1 процент от брутния вътрешен продукт от по-слабо ефективно правителствено потребление към инфраструктурни инвестиции увеличава производството с около 1,5 процента в развитите икономики и с 3,5 процента в развиващите се за период от около 25 години. Пренасочването на същия ресурс към инвестиции в човешки капитал – например чрез подобряване на образователните системи – може да донесе ръст от около 3 до 6 процента съответно в двете групи държави. Важно е, че това пренасочване може също да намали неравенството в доходите.
По-ефективното харчене усилва тези дългосрочни ползи. Подобряване на ефективността на инвестициите с 10 процентни пункта може допълнително да увеличи растежа с 1,4 процента. Колкото по-бързо държавите затварят тези пропуски, толкова по-големи и по-бързи са резултатите.
Допълнителните политики също са важни. В развитите икономики съчетаването на научноизследователска и развойна дейност с инвестиции в човешки капитал увеличава производителността. В развиващите се икономики комбинирането на разходи за инфраструктура с разходи за образование балансира краткосрочните и дългосрочните ползи: физическият капитал бързо увеличава производството, докато човешкият капитал изгражда бъдеща производителност.
Как да работят реформите
Реформите в разходите са предизвикателни. Често държавите определят минимални законови нива на финансиране за образование, здравеопазване и социална защита. Публичните заплати и пенсии също трудно се променят. В глобален мащаб около една трета от разходите са „заключени“, като развитите икономики имат най-голяма твърдост.
Но има добри примери за напредък. Естония и Швеция намалиха твърдостта чрез активно използване на многогодишно фискално планиране, което изисква новите разходи да се компенсират в бъдещи години. Те също така обвързаха бюджетните разпределения по-тясно с минали резултати. Този стратегически подход към реформите е по-ефективен от общите съкращения, които могат да нарушат важни услуги и да намалят ефективността.
Борбата с корупцията, укрепването на върховенството на закона и повишаването на бюджетната прозрачност също могат да увеличат ефективността. Конкурентните обществени поръчки, по-доброто управление на публичните инвестиции и дигитализацията на публичните финанси също помагат. Например Того увеличи ефективността на инвестициите си с 5 процентни пункта след въвеждането на анализи разходи–ползи за всички проекти и многогодишно планиране през 2016 г.
Свързването на пенсионната възраст с продължителността на живота или акцент върху превенцията на болести, за да се намалят бъдещите здравни разходи, може да осигури дългосрочна устойчивост на социалните разходи. Също така е важно съгласуването на публичното възнаграждение с пазарните стандарти и засилването на контрола върху ведомостите – особено в развиващите се икономики, където заплатите в публичния сектор често надвишават тези в частния с 10 процента или повече.
Накрая, прегледите на разходите с ясни цели и връзка към бюджетните решения помагат на правителствата да открият спестявания и да увеличат ефекта. В Словакия такива прегледи разкриха потенциални спестявания от 7 процента от публичните разходи.
Изводът е следният: чрез повишаване на ефективността на разходите и по-добро насочване на съществуващите ресурси страните могат да укрепят публичните финанси, да изградят устойчивост и да увеличат дългосрочния си икономически растеж.
Анализът е публикуван в „Икономически живот“. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
