На този ден се отбелязват 20 години от напускането на света на известния български писател, поет и сатирик Радой Ралин (1922-2004).
Роден като Димитър Стефанов Стоянов на 23 април 1922 г. в град Сливен, той произлиза от рода на Таньо войвода – дядо му Димитър, на когото е кръстен, е брат на войводата.
За своите творби Радой Ралин е удостоен с множество награди, сред които литературната награда „Георги Кирков“ (1981 г.), наградата на Съюза на българските писатели за поезия (1988г.) и първата награда за сатира „Райко Алексиев“ (1993 г.).
Необикновени факти за автора
Информация от БТА разкрива любопитни подробности от живота на Радой Ралин.
В петгодишна възраст учи да чете и пише. На шест години получава като подарък книгата „Дядовата ръкавичка“ на Елин Пелин, която зарадва сърцето му и го води към цялата библиография на писателя в читалищната библиотека.
Четенето се превръща в страст, а на деветгодишна възраст публикува първото си стихотворение в детския вестник „Изгрев“ в Сливен, с редактор Ст. Султанов.
Баща му, Стефан Димитров, е собственик на книжарница „Модерно изкуство“, където Димитър прочита всички нови книги за деца и възрастни.
На дванадесетгодишна възраст се запознава с преведените произведения на Антон Чехов и Ърнест Хемингуей, както и на Атанас Далчев, които стават любими автори.
По време на училище мечтае да стане карикатурист и често рисува, защото баща му го оставя в книжарницата. Една от карикатурите му попада във вестник „България“ и така среща писателят Стефан Лазаров Костов.
Псевдонимът се роди от грешка
Като ученик, Димитър Стоянов изпраща хумористични стихотворения и анекдоти във вестник „Бургаски фар“. На 17 години изпраща стихотворението „Моята любов“ до списание „Българска реч“ под псевдонима Димитър Радин, но грешката на принтера преобразява името в Ралин, което той още повече харесва.
По-късно заменя Димитър с Радой, за да избегне съпоставянето на двете „р“. Завършва Профилираната природо-математическа гимназия „Добри Чинтулов“ в Сливен през 1941 г.
През същата година издава антифашисткия бюлетин „Истината по антисъветската война“ заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев, след което през 1942 г. е арестуван.
Участва като доброволец на фронта по време на Отечествената война и пише стихове за фронтовия в. „Щурмовак“. През 1945 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Преведен на над 40 езика
От 1945 до 1946 г. работи като редактор в списание „Славяни“, след което преминава във вестник „Литературен фронт“ (1946-1949 г.), а след това отива за две години в Чехословакия, където учи езика и културата на страната.
През 1952 г. се присъединява към екипа на вестник „Стършел“, където пише до 1961 г.
Следващите години е редактор във вестник „Литературни новини“, а по-късно работи в Студията за игрални и хроникални филми. През 1967 г. става редактор в издателство „Български писател“, а от 1976 г. работи в българското кино, като през 1987-1990 г. е редактор във вестник „Литературен фронт“.
През 1968 г. излиза сборникът с епиграми „Люти чушки“ на Радой Ралин, с илюстрации от талантливия Борис Димовски. Заради тази книга двамата са обвинени от Централния комитет на БКП, че целят да развихрят събития, подобни на Пражката пролет.
„И да умра, ще знам, че след смъртта ми народът издръжлив, неубоим ще продължи да пише епиграми под моя псевдоним“, пише в „Люти чушки“ Радой Ралин.
През годините сатирикът продължава да създава епиграми срещу влиятелни политици и те се включват в книгите „Люти чушки 2“ и „Сладки чушки“.
Други популярни работи на Ралин са „Моля, заповядайте“ (1966 г.), „Епиграмки в рамки“ (1983 г.), „Ескимоски плаж“ (1993 г.) и последният му сборник „Не от боята, а от маята“. Неговите произведения са преведени на над 40 езика и публикувани под различни псевдоними като Митин, Младен Волен, Рали, Рали Дали, Рали К, Раликор, Ралко и др.
Радой Ралин е съосновател на Стършеловия сатиричен театър през 1953 г. – първият български театър, посветен на сатиричната миниатюра. Той е автор на спектаклите „Дяволското огледало“, „Импровизация“, „Конферансие“. Радой Ралин пише сценариите на филмите „Невероятна история“, „Борба за икономии“, „Вездесъщият“, както и за документалните филми „Н. Й. Вапцаров“, „Атанас Далчев“, „Редник Пеньо Пенев“ и др.
Между неговите мисли се открояват: „Търпението е незабележима форма на гниенето“, „Революцията е една премиера. После спектакълът пада“, „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации“, както и „Дето брадва заповядва, там народът се не радва“.
