Докато президентът Тръмп прави победна обиколка след капитулацията на много от търговските партньори на Америка пред неговите произволни търговски искания и прилагането на астрономически тарифи върху вноса от други страни по света, и докато купчините допълнителни тарифи върху вноса от САЩ допринасят все повече за цените на закупените стоки, си струва да се спрем, за да отбележим какво сега е отхвърлено заедно с отдавна установените правни и икономически договорености на съвременната цивилизация. Загубата на глобални обществени блага за човечеството от тези късогледи и погрешни действия на САЩ включва много повече, отколкото може да се види веднага при натрупващия се ефект на тарифите като данъци върху търговията*.
Фантастичните нарушения на международното право при налагането на тарифите са толкова многобройни, че малцина си правят труда дори да ги споменават. Посочва ли някой, че тези произволни действия от страна на Съединените щати са несъвместими с основните закони за недискриминация, които би трябвало да ръководят и управляват световната търговия под егидата на Световната търговска организация (СТО)? Бразилия и някои други страни търсят консултации относно тези незаконни тарифи в рамките на уреждането на спорове в СТО, но сигурно ли е изобщо, че Съединените щати ще си направят труда да се явят на съдебните производства в Женева? Искането за консултации по търговски спор трябва да бъде взето предвид съгласно правилата на СТО, но има ли това все още значение?
По същия начин, вътрешната икономическа цена на тарифите все повече се приема за даденост. Конгресът е сплашен до степен, че не желае да си върне конституционните правомощия върху търговията от изпълнителната власт и затова произволните тарифи, основани както на необосновани търговски причини, така и на непредсказуеми нетърговски причини, сега се разглеждат като почти неизбежни.
Въпреки че икономистите съобщават, че тарифите все повече оказват влияние върху американската конкурентоспособност и американските разходи за живот, и въпреки че тази цена със сигурност ще се увеличи с налагането на последните глобални тарифи, това предоставя малка политическа мотивация за промяна. Изглежда, че като държава сме решили просто да приемем съществуването на добавената цена на определена част от протекционизма на САЩ във всеки международен обмен на стоки.
Американският народ губи, но Тръмп „печели“ и това е което се съобщава.
Тенденцията да се отчитат като победи за президента новите търговски условия, които по всяка икономическа мярка са очевидно загуби за американския бизнес, работници и потребители, е функция на всеобхватна цинична политическа атмосфера, в която триумфите се основават на постигането на желаното, а не на действителните достойнства на резултата. Тръмп „спечели“ в търговията, защото някои страни капитулираха, а други страни нямат икономическия лост да се противопоставят на Съединените щати един на един, а не защото това, което уж е спечелил, си струва да бъде спечелено за американския народ и американската икономика. Колкото и търсен да е, търговският протекционизъм е форма на бавно икономическо самоубийство за страната, която го преследва. Това обаче рядко се споменава в днешно време в местната журналистика, отразяваща търговията.
Това е бавна смърт и за световна търговска система, базирана на СТО, която би трябвало да се основава на взаимната полза от взаимния обмен и на легитимното очакване, че глобалният просперитет може да се подобри за всички, ако протекционистките сили бъдат овладени чрез натрупване на либерализация на търговията. Въпреки тази система, един по един – с упорито изключение на основната цел на Тръмп, Китай – търговските партньори на САЩ решиха да прегърнат преговорното коляно пред погрешните търговски искания на Америка, вместо да съберат политическа смелост да противодействат на тези искания с колективно отстояване на законно право и морална сила. Това широко разпространено съгласие остави в неизвестност това, което е останало от многостранния търговски ред, при който международните търговски спорове би трябвало да се решават без принуда, като се разчита на безпристрастния върховенство на закона.
Във всички разкази за това как държава след държава се е прекланяла пред тормоза на Съединените щати по отношение на двустранната търговия, най-много липсва истинско разбиране за по-голямата цена на сътрудничеството, жизненоважно за цивилизацията, което произтича от умишленото отклонение, без никаква основателна причина, от отдавна договореното разбиране за това как нациите трябва да се държат, за да поддържат някакво подобие на световен икономически ред. В продължение на повече от три четвърти век след Втората световна война международната икономическа конфронтация беше сведена до минимум, защото имаше съгласие за определен ред на поведение в търговията. Този кодекс на поведение сега е безразсъдно отхвърлен от самата страна, която направи най-много за неговото въвеждане.
Не само правилата са били отхвърлени; изоставени са и нормите, които са помагали правилата да се запазят през осем трудни десетилетия. Сложността на цивилизацията зависи от правилата, но също така зависи и от очакванията за поведение от страна на отделните хора и държавите при определянето и намирането на средства за човешко сътрудничество в свят, където интересите и стремежите се различават значително между държавите. Политическите актьори – както ги наричат теоретиците – трябва да действат по определени рационални начини. Те не трябва да действат произволно, мотивирани, както изглеждат някои от настоящите търговски политики на САЩ, просто от импулсивна лична прищявка.
Това се е случвало и преди, по време на световна криза преди век. В недовършения си роман „Човекът без качества“ австрийският писател от 20-ти век Роберт Музил пише за упадъка на Австро-Унгарската империя преди Първата световна война: „Колкото и добре основан да е един ред, той винаги се основава отчасти на доброволна вяра в него… щом тази необяснима и незастраховаема вяра се изчерпи, скоро следва колапс: епохите и империите се рушат по не по-различен начин от бизнес компаниите, когато губят кредита си.“ Оттук и оръжията от август, които сигнализираха за провала на предишен опит на човечеството за цивилизовано сътрудничество и оставиха 40 милиона мъртви по целия свят. Именно правилата и нормите, които в крайна сметка бяха установени след втори такъв глобален конфликт, за да се предотврати трети пожар, сега се игнорират.
Къде е доброволната вяра, която остава в следвоенния международен ред, в търговията и другаде? Не без основание първото правило на публичното международно право е, че международните споразумения трябва да се спазват добросъвестно. Но ако няма добросъвестност, ако има само автократичен каприз, ако има само сплашване със сила, тогава къде е надеждата за споразумение, основано на нещо друго освен на сила? Новите търговски „споразумения“ на Тръмп са инструменти за принуда, а не за сътрудничество. „Реципрочните“ тарифи на Тръмп са почти същото. В по-голямата си част те съществуват само като мимолетни изрази на президентското недоволство, подлежащи на промяна във всеки един момент и по всяка причина, колкото и фалшива или ирационална да е тя.
Новият световен ред в търговията е липсата на ред. Това е международен хаос. Това е моментна прищявка на един човек, която не струва нищо, не означава нищо, подлежи по всяко време на по-нататъшни разрушителни и скъпоструващи промени, с непредсказуеми последици, които тепърва ще се разгърнат.
Коментарът на Джеймс Бакхус е от блога на Cato Institute. Бакхус е известен по целия свят юрист, активист, писател, учен и държавник. Той е съдия-основател и два пъти председател – главен съдия – на най-висшия трибунал на световната търговия, Апелативния орган на Световната търговска организация в Женева, Швейцария. Текстът е публикуван в сп. „Икономически живот“. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
