Според доклада на Марио Драги, Европа отстъпва на растеж от САЩ и Китай. Въпросът е дали трябва да жертваме качеството на живота си за по-голям растеж?
През годините Европа вкарва много усилия за икономически растеж. Започвайки от края на 1950-те години, политиката на толериране на имиграцията на северните държави доведе до растеж, като отвори врати за милиони работници от Юга. Също така, след началото на 1980-те години, за да насърчи растежа, Европа демонтира много от своите социалдемократични принципи.
С падането на комунизма и разширяването на Европейския съюз, Европа търсеше нови източници на работна ръка и пазари за старите членки. В резултат на глобализацията и изнасянето на производство към региони с евтин труд, се видя разцвет на западните икономики. Също така, за снабдяването с евтина енергия, Европа се свърза с ресурсни диктатури като Русия и Либия.
Защо Европа толкова настоятелно търси растеж? Първо, заради важната икономическа роля на европейските банки и необходимостта от кредит за растеж. Второ, заради развитата си социална политика. Все пак, посочват се и двата страни на монетата: за да не се налага да се губят социални привилегии, икономическият растеж трябва да продължи.
Трето обяснение за растежната настойчивост на Европа е, че континентът се намира в свят, където всяка държава е на пътя на растеж. Зелената сделка на Европейската комисия, която се стреми към зелен растеж, е част от този поход. Все пак, въпреки усилията за растеж, влиятелни групи може да искат противоположно – дерегулация и отслабване на социалните структури.
Марио Драги в своя доклад подчертава проблеми в европейската икономика, но анализът му също показва, че качеството на живота има значение. В свят, в който всички търсят растеж, е важно да се запазят социалните структури, които правят Европа стабилна. Това е по-важно от самия растеж.
Анализът е публикуван от „Икономически живот“ и заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
