Още в началото на съвместната пресконференция с Владимир Путин, президентът на Съединените американски щати Доналд Тръмп обяви, че отношенията между САЩ и Русия „никога не са били по-лоши“, пише The American Conservative.
Веднага след това обаче добави, че това вече се е променило „преди около четири часа“.
И наистина е така. Със своите изказвания в Хелзинки и по време на срещата на върха на НАТО в Брюскел, Тръмп отправи ясен сигнал за историческа промяна в американската външна политика, която вероятно ще повлияе на бъдещето на Съединените щати и на президентството му.
Той отхвърли фундаментални принципи на американската външна политика, установени след края на Студената война и хвърли вината за ужасните отношения с Русия не върху Владимир Путин, а изцяло върху американската политическа върхушка.
В публикация в „Туитър“, непосредствено преди срещата в Хелзинки, Тръмп обвини ръководството на двете водещи американски партии: „Отношенията ни с Русия НИКОГА не са били по-лоши, благодарение на дълги години на безразсъдство и глупост, а сега и на лова на вещици“.
По този начин Тръмп отхвърли политиките и плановете на неоконсерваторите и техните съюзници либералите интервенционисти, както и на многобройните войнолюбиви мозъчни тръстове, които се трудят неуморно във Вашингтон, за да прокарат интересите си.
Ако се върнем седмица назад, от Брюксел до Великобритания и Хелзинки, става ясно, че посланията на Тръмп са пределно ясни, последователни и в същото време изумителни.
НАТО е остаряла, европейските съюзници се възползват от защитата на Съединените щати и постигат огромни търговски излишъци за наша сметка. Но вече идва краят на това. Европейците ще престанат да ни крадат пазарите и ще започнат да плащат за собствената си безопасност.
И няма да има Втора студена война.
Няма да допуснем анексията на Крим или помощта на Путин за проруските бунтовници в Украйна да попречат за сближаването и сътрудничеството ни, твърди Тръмп. Ще постигнем споразумения за ограничаване на въоръжението и ще преговаряме за нашите различия, както това сториха Роналд Рейгън и Михаил Горбачов.
Хелзинки показа, че Тръмп наистина стои зад думите си, когато многократно заявяваше, че „мирът с Русия е нещо хубаво, а не лошо“.
По въпроса за Сирия Тръмп намекна, че работи заедно с Путин и Бенямин Нетаняху, който държи всички ирански части и милициите, подкрепяни от Техеран, да бъдат държани далеч от Голанските възвишения. Колкото до американските войници в Сирия, Тръмп твърди, че те ще се приберат у дома, след като бъде победена „Ислямска държава“, което е постигнато на 98%.
Тук наблюдаваме и едно друго, далеч по-важно послание: Америка се прибира вкъщи от многобройните войни в чужбина и ще свали от себе си грижата за световните проблеми.
И преди и след срещата Тръмп — Путин медийното отразяване беше белязано от невиждана досега враждебност и ненавист, насочени към американския президент. Медиите може и да не са „враг на народа“, както ги определи Тръмп, но много от тях са върли врагове на настоящия президент.
Някои искаха Тръмп да имитира Никита Хрушчов, който провали срещата на върха в Париж през май 1960 година, заради грандиозния провал на американското разузнаване — свалянето на шпионския самолет „Локхийд У-2“ над Урал само няколко седмици преди това.
Хрушчов настоя Дуайт Айзенхауер да се извини. Той отказа и Хрушчов избухна. Очевидно част от медиите се надяваха на подобна конфронтация.
Какво ли си си е мислил Тръмп, когато говореше за „безразсъдството и глупостта“ на американската външна политика, която допринесе за сегашната враждебност в отношенията между САЩ и Русия?
Дали нямаше предвид настъплението на НАТО в предния двор на Русия след краха на СССР?
Дали не ставаше въпрос за американското нашествие в Ирак, което трябваше да лиши Садам Хюсеин от оръжия за масово унищожение, с които той не разполагаше и което хвърли целия Близък Изток в безконечни войни?
Дали не беше подкрепата на САЩ за сирийските бунтовници, решени да свалят Башар Асад, която доведе до намесата на „Ислямска държава“ и до продължаващата вече седем години гражданска война с половин милион жертви? Война, в която Путин се намеси, за да спаси своя сирийски съюзник.
Дали не е мислел за анулирането от администрацията на Джордж Буш младши Договор за ограничаване на системите за противоракетна отбрана на Ричард Никсън, което принуди Путин да скъса Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег и да започне да разполага крилати ракети като противодействие.
Дали не е мислел за участието ни в преврата в Киев, който свали избрания проруски режим и доведе до анексирането на Крим от Путин, за да запази руската военноморска база в Севастопол.
Много от действията на Путин, които осъждаме, са естествена реакция на това, което ние сторихме.
Русия анексира Крим напълно безкръвно. САЩ обаче бомбардираха Сърбия в продължение на цели 78 дни, за да принудят Белград да се откаже от Косово, смятано от сърбите за люлка на държавата и духовността.
Как това действие е по-морално от това, което направи Путин в Крим.
Ако руското военно разузнаване е хакнало имейлите на Демократическата партия, разкривайки как беше преметнат Бърни Сандърс, то Тръмп твърди, че няма нищо общо. Две години изтекоха от тогава; има ли някакво доказателство, че не е така?
Тръмп настоява, че руската намеса не е оказала въздействие на резултатите от изборите през 2016 година и той няма да позволи на медийната истерия по „Русия гейт“ да попречи на подобряването на двустранните отношения.
Бившият ръководител на ЦРУ Джон Бренън е гневен: „представянето на Тръмп по време на пресконференцията в Хелзинки … беше … измяна. Той е изцяло в джоба на Путин. Патриоти от Републиканската партия, къде сте???“
Е, както е казал американският революционер Патрик Хенри преди много години „Ако това е измяна, нека поне да извлечем полза“.
