Начало Водещи Трансатлантически дебат преди срещата на върха на НАТО

Трансатлантически дебат преди срещата на върха на НАТО

484
Сподели
НАТО

Следващата среща на върха на НАТО, която ще включва участието на държавните и правителствените ръководители на съюзническите държави, ще се проведе на 11 и 12 юли в новата централа на НАТО в Брюксел, Белгия.

Това е критична среща на върха, тъй като съвпада с нарастващия разрив между съюзниците от двете страни на Атлантическия океан. Ще бъдат взети важни решения по редица въпроси, ако ситуацията го позволи, а тя е може да бъде охарактеризирана като нарастващо несъгласие на САЩ с консенсуса в алианса.

Повечето съюзници се притесняват от възможността за нова криза по време на срещата на върха, подобна на това, което се случи по време на срещата на Г-7 в Квебек, Канада миналия месец, в резултат на непредсказуемите изблици на президента на САЩ Доналд Тръмп. Той пристигна най-късно на срещата на върха и напусна най-рано, за да се срещне със севернокорейския президент Ким Чен Ун. Въпреки това той успя да отчужди събеседниците си с обвинения в двойнственост към канадския премиер Джъстин Трюдо и предложението му да покани отново Русия да присъства на срещите, като освен това предотврати излизането на комюникето на срещата на върха и налагайки мита върху вноса на стомана и алуминий от традиционните американски съюзници и партньори.

Също така, миналогодишната среща на върха на НАТО все още се помни не с взетите решения, а с грубото поведение на Тръмп, когато той избута министър-председателя на Черна гора, за да бъде начело на снимката на натовските лидери. Поради което тазгодишната среща на върха ще бъде от решаващо значение за демонстриране на солидарност между членовете, особено след като ще бъде последвана от срещата в Хелзинки между Тръмп и руския президент Владимир Путин. Докато Русия продължава да проучва пукнатините в сплотеността на алианса, критиките на Тръмп наливат масло в огъня.

Очаква се срещата на върха да засегне пет въпроса, както беше потвърдено от заседанието на министрите на отбраната през юни: 1. да се засилят възпирането и отбраната с 360-градусов подход; 2. да се засили сигурността около Европа; 3. да се засили сътрудничеството с ЕС; 4. да се модернизира НАТО за действие при възникващи предизвикателства пред сигурността; 5. да постигне по-справедливо разпределяне на финансовата тежест между съюзниците. Последното ще бъде ключовата тема на Тръмп.

Президентът на САЩ вече изпрати писма до няколко съюзници от НАТО като Канада, Германия, Испания и Холандия, за да ги призове да харчат повече за своята защита. Въпреки че съюзниците се ангажираха да увеличат разходите си за отбрана до 2% от своите бюджети на срещата на върха през 2014 г., много от членовете все още продължават да изостават от този критерий, поради което Тръмп продължава да ги критикува публично за техния неуспех.

Въпреки разногласията, Алиансът се опитва да бъде обединен и да засили способността си да реагира на съществуващи и възникващи предизвикателства в областта на сигурността чрез засилване на бойната си готовност. Нарастващото присъствие на НАТО на източния му фланг е резултат от тези желания. Освен това на срещата на министрите на отбраната в началото на юни най-накрая бе договорена нова инициатива за готовност на НАТО (NRI). Новата инициатива предвижда разполагането на 30 батальона от сухопътни войски, 30 въздушни ескадрили и 30 бойни кораба в рамките на 30 дни и ще бъде стартирана до 2020 г. Това е амбициозен проект и резултат от последното въплъщение на дълъг дебат.

Турция се надява да поеме допълнителни отговорности, включително командната структура в рамките на NRI. В турската преса бе съобщено, че Турция е предложила главната квартира на V-ти армейски корпус в Истанбул като главна квартира за контакт на NRI. На фона на критиките в западните медии и сред политическите кръгове за нарастващото отдалечаване на Турция от членството си в НАТО, новата отговорност, ако бъде одобрена от срещата на върха, отново потвърждава ангажимента на Турция и решителната позиция на алианса. Това ще бъде и признак за предпочитанията в близко време на Турция в областта на външната политика и сигурността след последните президентски и парламентарни избори.

––––

Мустафа Айдън, „Хюриет дейли нюз“

Коментари