Сподели
Лаура Кьовеши
Лаура Кьовеши

Ако човек гледа само приближената до т.нар. градска десница преса (може и обратното – приближената до една преса градска десница), за България миналата седмица основното събитие е едно: изборът на главен прокурор на ЕС и Лаура Кьовеши.

Кьовеши минава през една комисия – статия. През още една – още една статия.

В същото време българските евродепутати пропуснаха гласуването и в двете комисии.

Прилича ми на една дописка отпреди две години в „Дневник“. Авторката се беше превъзбудила, че Антоанета Цонева е попаднала в листите на „Да, България“ за парламентарните избори и беше написала: „В останалите два избирателни района в София на първа позиция ще са съответно в 24-ти МИР – бившият постоянен представител на България в ООН Стефан Тафров, а в 23-ти МИР – АНТОАНЕТА ЦОНЕВА… ЦОНЕВА ще е водач и във Варна…. В Пловдив водач ще е отново Христо Иванов. АНТОАНЕТА ЦОНЕВА ще е водач и във Варна.“

Тогава – Цонева, Цонева, Цонева. Сега – Кьовеши, Кьовеши, Кьовеши.

Фиксация.

Европейският парламент изслушва кандидатите за европрокурор, процедурата е по-скоро консултативна. Но българската градска десница се превъзбужда.

Поради липса на собствени икони. И собствени каузи – Кьовеши.

Илиян Василев от ония дни беше направил нещо като анкета във ФБ и питаше – кои хора извън партийните ръководства на отломките от СДС може да бъдат някакви лица.

Но.

Откакто Костов стана лаборант, десницата – така наречена – не може да произведе нито лица, нито каузи.

Нито Радан, нито генерал Атанасов, Христо Иванов – още по-малко. Сега напира и Стефан Тафров.

Иконите са по-малкият проблем. Няма преведени на нормален български цели, каузи, ползи, файда няма.

Под поста на Илиян Василев една жена беше написала – по спомен, цитирам смислово – когато българските интелектуалци благоволят да слязат от висините, които обитават, ще могат и избори да спечелят.

Разбирам патоса около Лаура Кьовеши – харесвам я като смел човек, но няма как да стане знаме в България.

Виждам и фетишизиране на фигурата на главния прокурор, което вероятно произтича от образованието, житейския опит и произхода на т.нар. десница.

Някога СДС имаше прости и разбираеми послания. Комунистите – вън. България – в Европа. България – нормална държава. Който работи – има. Който не работи – няма.

Това беше десница, с всички уговорки.

 

Заб: Заглавието е на „Екип нюз“.

Коментари