Италианският град Торино, където се намира най-старият завод за автомобили в Европа, е типичен пример за индустриалния упадък, с който се сблъскват някои райони на Стария континент, пише Ройтерс. Причината за това е, че производителите на автомобили се борят с разходите за електрификация, ниското търсене и конкуренцията от Китай.
Разположен в подножието на Алпите в Северозападна Италия, Торино е мястото, където „Фиат“ (Fiat), който понастоящем е част от мултинационалната компания „Стелантис“ (Stellantis), е съоснован от семейство Аниели преди 125 години. Сега той трябва да се справя с упадъка в автомобилния сектор, пример за който е и състоянието на историческия му завод „Мирафиори“ (Mirafiori).
В завода се произвеждат електрическия градски автомобил „Фиат 500“ (Fiat 500) и два спортни модела „Мазерати“ (Maserati), но поради слабото търсене производството е спряно през голяма част от годината, а 2800 работници са в принудителен отпуск с намалено заплащане.
„Мирафиори“ на практика вече е затворен, само че от време на време производственият процес се възобновява“, казва Джакомо Дзулианело, работник в завода и синдикален член, който е сред освободените от работа до началото на ноември.
За да оцелее, „Фиат“ се раздели с италианската си идентичност, като първо се сля с „Крайслер“ (Chrysler) през 2014 г., създавайки „Фиат-Крайслер“ (Fiat Chrysler), а през 2021 г. се присъедини към производителя на „Пежо“ (Peugeot) – Пе Ес А (PSA), за да създаде „Стелантис“. (Stellantis).
Междувременно Торино загуби четири от автомобилните си завода през последните четири десетилетия, като се започне от „Lingotto“ (Лингото) през 1982 г., известен с тестовата писта на покрива, която се появява в британския филм от края на 60-те години на миналия век „Италианска афера“ и се стигне до съоръжението в Груляско миналата година.
„Мирафиори“ – някогашен символ на мощта на „Фиат“, в който са работели около 60 000 души и са се произвеждали до 1 милион автомобила годишно, включително оригиналния „Фиат 500“ в златния период през 60-те години на миналия век, се е превърнал в сянка на предишната си слава.
„Тук, в Торино, думата упадък е табу, можем да го наричаме както си искаме,… но това е неоспорим факт“, казва Лука Давико, социолог в Политехническия университет в Торино.
В Торино и неговите околности живеят около 2,2 милиона души.
Градът се опитва отново да се утвърди като туристическа дестинация с елегантния си център, музеите, местната кухня и близостта до Алпите, както и като академичен център.
Освен това в Торино процъфтявакт аерокосмическата индустрия и „Ювентус“, най-успешният футболен клуб в Италия.
Въпреки това, тъй като от 50 000 до 60 000 работни места в района все още са свързани с автомобилната индустрия, настроението е мрачно. Работниците от „Стелантис“ започнаха общонационална стачка в петък (18 октомври), за да окажат натиск върху правителството и компанията за запазване на работните места.
По данни на Италианската федерация на металурзите към Конфедерацията на профсъюзите на трудещите се производството на „Стелантис“ в Италия ще спадне под 500 000 превозни средства тази година, което е най-ниското равнище от 1958 г.
„Мирафиори“ е последният останал автомобилен завод в Торино, чиито работници в по-голямата си част нямат работа или са пред пенсиониране. Средната им възраст е 57-58 години, твърдят профсъюзите, а по-младите поколения вече не са привлечени от автомобилния сектор.
Франческо Дзирполи, професор по мениджмънт в университета „Ка Фоскари“ във Венеция и научен директор на Центъра за иновации в автомобилостроенето и мобилността твърди, че италианското автомобилно производство е спаднало поради това, че „Стелантис“ пести от инвестиции в нови модели, особено за италианските си заводи.
След като „Фиат“ стана част от „Стелантис“ Торино вече не е основния център за инженеринг и разработване на продукти, допълва Дзирполи. Последните модели „Фиат“, „Алфа Ромео“(Alfa Romeo) и „Ланча“ (Lancia) са конструирани в Италия, но използват предимно френски двигатели и платформи.
Те се произвеждат в чужбина, а изпълнителният директор на „Стелантис“ Карлош Тавареш заяви, че производството на един от тях – „Алфа Ромео джуниър“ (Alfa Romeo Junior) – в Италия, а не в Полша, би увеличило цената му на дребно с 10 000 евро.
„Мирафиори“, известен като „град в града“, е огромен комплекс, разположен на повече от 2 милиона квадратни метра. Но сега, когато Дзулианело отива на работа, му предстои 15-минутна разходка от вратата на фабриката до монтажната линия през изоставени пространства.
Работниците, които са в принудителен отпуск, получават само около 1100 евро месечно след облагане с данъци, докато редовната заплата е около 1600 евро. Профсъюзите твърдят, че много от тях се борят за препитанието си.
„Преживяхме тежки периоди“, казва Давиде Манаго, високопоставен член на браншовия синдикат и работник в завода, чиято съпруга също работи в „Мирафиори“. И двамата са били отстранявани от работа няколко пъти, но за щастие никога по едно и също време.
Въпреки това парите понякога „не стигаха за изплащане на ипотеката, а да поискаш заем от банката, за да сложиш храна на масата, не винаги е лесно“, казва 49-годишният Манаго.
„Стелантис“ настоява, че „Мирафиори“ има бъдеще.
Заводът произвежда скоростни кутии за електрически и хибридни автомобили, разполага с център за рециклиране на автомобилни части и лаборатория за батерии, а в края на 2025 г. ще започне производството на нова хибридна версия на „Фиат 500“.
Торино може да се възползва и от привличането на друг автомобилен производител в Италия, с което ще се сложи край на статута на „Стелантис“ като единствен голям национален производител на автомобили. В момента се водят разговори с китайските „Дунфън мотър“ (Dongfeng Motor) и „Чери“ (Chery).
Въпреки това Манаго се надява, че 18-годишният му син и 15-годишната му дъщеря ще намерят по-добри възможности другаде. „Очаквам, че бъдещето им няма да е в Торино, а може би дори не и в Италия.“