Начало Водещи Тихомир Безлов: Рекламата е превърнала телевизиите в част от хазартния модел

Тихомир Безлов: Рекламата е превърнала телевизиите в част от хазартния модел

226
Сподели
Тихомир Безлов
Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет. Има следдипломни квалификации в Софийския университет и Университета на Лайпциг. Той работи по въпросите на престъпността в България.
През последните 17 години като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, той е автор на редица доклади и социологически изследвания. Безлов е един от основателите на виктимизационните изследвания в България и е допринесъл значително за прилагането им в работата на различни национални и международни институции и държавната администрация.
Тихомир Безлов е и политически анализатор. В това си качество, през последните 10 години той е част от екипи, осигуряващи подробен и регулярен анализ на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония и Групата за контрол на риска.

 

Г-н Безлов, каква е ползата от измененията в Закона за хазарта, които бяха предложени за ограничаване на харатните игри с триенето на талончета? Критиките срещу тази стъпка се аргументират с икономически загуби. Наистина ли е така?

Според изследвания на хазарта средно за годината, през 2017 за талони от различните търкания българинът е изхарчил между 350 и 500 милиона. Коментарът тук е върху промени, които забраняват най-бруталните неща, които сигурно в никой друг европейски пазар ги няма. Никъде няма толкова интензивна реклама, която буквално е превърнала телевизиите в част от хазартния модел и бизнес. Ако забраните тези реклами и ограничите свободния достъп за продаване на разните билетчета и талончета, които сега са навсякъде, вероятно това ще доведе до спад на годишните продажби, съответно на това, което хората харчат. Колко ще е спадът не се знае, не сме попадали в такава ситуация. Това няма да засегне другите хазартни операции, като например игралните зали, които също са повсеместни.

Това, което казвам, е че България, поради силното хазартно лоби, е създала един огромен за размерите й хазартен пазар. Оборотът от хазарт на България за 2016 беше почти 3 млрд. лева. Това е 3% от БВП. За сравнение съседите ни от Румъния имат около 1 процент, Турция – под 0,1 процент, САЩ – под половин процент. Размерът на пазара у нас на хазартни игри е толкова голям, че представлява феномен. Това е изключителен проблем за всяка икономика. Хазартът по принцип не добавя стойност, само я разпределя. Там, където възникват зависимости и хората харчат за хазарт, вместо за стоки, икономиката губи от стойността си. Това е тезата ми. През последните дни има активиране на хазартното лоби и това е разбираемо. Промяната няма как да стане лесно, но хубавото е, че започва дебат и че ГЕРБ и БСП се ангажираха с промяна на закона. Проучванията показват, че 70% от хората са против този пазар.

Говори се за загуба на работни места. Подобни опасения основателни ли са?

Къде точно ще загубят работни место? Говорим за лотариите, спортните залагания и игралните зали. Тъй като изключваме игралните зали, едва ли можем да говорим за големи загуби в другите два вида хазарт. Там в големите компании са заети по 50 човека.

Може ли медиите да пострадат фатално от загуби на средства от реклама, ако се наложат ограничения?

Може да се изгубат рекламни приходи, но тях и така ги нямаше до 2012, нали? Никъде няма такова превръщане на телевизиите и въобще на медиите, навсякъде такива реклами са забранени като всички стоки и услуги, които предизвикват зависимости. До 2012 ги нямаше. Парчето, което ще изгубят медиите, не е фатално за тях. Рекламирането на хазарта по този начин може да се уподоби с подобна реклама на хероин по будките. Никъде не е разрешено. Така че не мисля, че големите медии ще изгубат фатално, а другите медии като вестниците и сайтовете не са зависими от тези приходи. Не мисля, че това ще донесе голяма щета на медиите. Освен това отговорното поведение на нормалните медии е да се опитат да ограничат хазарта, така както, например, не се рекламират тютюневите изделия, а и алкохолът има рестриктивни правила за рекламиране. Хазартът е от същия клас зависимости.

Магазините, които не продават талончета, реално няма да загубат почти нищо от спиране на тази дейност, тъй като хората с тези пари ще си купят стоки. По отношение на работните места най-голямата група реално заети – тези в хазатния туризъм – не е засегната от този закон. Този бизнес, обаче, прави добавена стойност и може да бъде регулиран, но никой няма намерение да го забранява или ограничава. Нормалният модел навсякъде по света е хазартът да има висок праг, а не при всеки импулс човек да си вземе заплатата и да я пропилее. Отношението е като при алкохолната и тютюневата зависимости – двете наща не са забарнени, а е затруднено достигането до тях чрез цени и регулации. Такъв беше и българският модел навремето – тото пунктовете бяха извън големите магазини. Въпросът сега е къде е границата на това, което се случва.

 

Коментари