Сподели
Тихомир Безлов
На снимката: Тихомир Безлов

Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет. Има следдипломни квалификации в Софийския университет и Университета на Лайпциг. Той работи по въпросите на престъпността в България.

През последните 17 години като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, той е автор на редица доклади и социологически изследвания. Безлов е един от основателите на виктимизационните изследвания в България и е допринесъл значително за прилагането им в работата на различни национални и международни институции и държавната администрация.

Тихомир Безлов е и политически анализатор. В това си качество, през последните 10 години той е част от екипи, осигуряващи подробен и регулярен анализ на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония и Групата за контрол на риска.

 

 

Г-н Безлов, защо българските служби като че ли бяха изненадани от английските по случая „Гебрев” – не знаеха ли какво се случва, или не искаха да знаят?

Не мисля, че са изненадани, защото, както бе коментирано, след писмото на Гебрев от октомври те започват да работят и работят съвместно с английските и американските, вероятно и други служби.

Това, което знаем е, че в един момент информацията по съвпаденията с Федотов изтича през английски сайт. Тя стана публична в Англия по една или друга причина и след това научаваме. Ако сме добронамерени, трябва да кажем, че българските служби са спестили тази информация, тя не е изтекла, но в един момент е изтекла по някакъв канал към този английски сайт.

Вчера Цветан Цветанов каза, че е на мнение, че руските служби стоят зад атаката. Намерихте ли някакво противоречие с твърденията на главния прокурор Сотир Цацаров по този въпрос?

Цветан Цветанов интерпретира информацията. Това, което знаем, е, че има съвпадение между второто посещение на Федотов и отравянето на Емилиян Гебрев, сина му и изпълнителния директор на неговата компания.

Как точно са свързани тези събития, какво е правил Федотов в България – ние не научихме от нашите институции. Възможно е г-н Цветанов да знае нещо повече по случая и да го интерпретира.

Медиите се опитват да намерят логическа връзка. Дали има такава доказуема връзка е друга тема. До момента нямаме данни за това. Знаем, че има такова съвпадение.

Този руски агент е бил по време на опита за убийството на Скрипал в Англия и английските служби го идентифицират като човека, който е осигурил логистиката.

 Бившият вътрешен министър и бивш шеф на ДАНС Цветлин Йовчев изрази мнението, че зад атаката срещу Гебрев не стои руската държава, а по-скоро частни интереси – знаем, че „Дунарит” е изнасяла оръжия за Украйна. Според Цветанов пък зад това стои руската държава. Според Вас кое е по-вероятно – да има частни интереси, или намеса на руските служби?

Това, че Емилиян Гебрев и неговата компания изнасят за Украйна доколкото разбрах се оспорва от самия Гебрев. Той твърди, че не е коментирал такива неща пред английското издание.

Аз погледнах данните за износа за Украйна. В публичните данни няма фирмите, но има някакъв малък износ през 2014 г. Гледаме тази година, защото все пак опитът за убийство се извършва през 2015 г., април месец. Износът, който се вижда от официалните данни, е много малък, за да може да се предполага, че това е сериозна причина. Може само да се спекулира до каква степен е засегнат руският интерес и дали той е достатъчен, за да предизвика някаква такава интервенция.

Доколкото виждам в случая, г-н Йовчев се опитва да интерпретира отново, като изхожда преди всичко от логически съображения, че за такъв проблем като износа на Гебрев, руската държава не би рискувала да се ангажира в подобна „мокра операция”.

Тук отново можем само да останем на равнище догадки, но има поне няколко обяснения, самият г-н Гебрев коментира индиректно въпроса.

За него предположение номер едно е, че това, което му се случва, е в резултат на този конфликтът около „Дунарит”, на противника, който също се опитва да вземе завода и въпросната офшорна компания.

Номер две като хипотеза е вероятно някакъв руски интерес. Дали този руски интерес е частен, а ако че частен, той отново е свързан с въпросното предприятие „Дунарит”. По какъв начин – ние не знаем, но предположението е, че са използвани някакви бивши български агенти или агенти, които не са следвали линията на руската държава.

Третата опция е това да е свързано с руската държава. Възможно е това да е някаква форма опит да се спре българският износ (на оръжия, бел. ред), който в онзи момент (в момента на нападението, бел. ред.) бързо започва да расте заради конфликта в Сирия и Ирак.

В онзи момент Русия влезе активно в сирийския конфликт със собствена авиация, със собствени специални части и се ангажира много активно с правителството на Асад. В този смисъл там, където имаше износ за Сирия и Ирак, отиваше преди всичко за противниците на Асад.

Коя хипотеза според Вас е най-вероятна?

Не мога да определя вероятността, защото зная прекалено малко. Ние знаем парчета от случилото се. Безспорно е факт обаче, че има някаква руска агентура, която се коментира, която е била в страната и това стана известно точно в резултат на случая „Скрипал”.

Вероятно никога нямаше да знаем за въпросния агент, ако не беше идентифициран покрай случая „Скрипал” и ако не бе започнало търсене за това къде се е движил той. Бяха открити негови полети и до други източноевропейски страни и се появи България.

Очевидно това прави хипотезата за руско участие реалистична. Дали то е държавна политика, или е частен интерес – това е въпрос на доказване.

За момента мисля, че сме много далеч от каквито и да е доказателства. Виждаме, че през 2015 г. практически разследването е прекратено, защото не са намерени достоверни доказателства, че г-н Гебрев е отровен и кой го е отровил.

Той има своите основания да претендира, че част от държавата работи срещу него. Видяхме начина, по който му бе отнет лицензът, начинът, по който бе проверяван. Това показа, че има някаква група, която е активна срещу него и помага на този скрит участник в опита за завземането на „Дунарит”.

Допускате ли възможността разузнавателните служби в България да са се изплашили от евентуалната намеса на руски служби у нас и да са се опитали да прикрият опита за убийство?

Тази хипотеза не е невъзможна, виждаме, че разследването бе прекратено. Дали е прекратено защото действително е сложно престъпление…

Между другото виждаме много убийства за последните 15-ина години и в по-голямата част от случаите няма разкрити извършители – това е въпрос на капацитет.

Дали са се съобразили (службите, бел. ред) с някакви следи, които са предпочели да не стават публични… пак ако погледнем историята нямаме някакви известни операции, с които да сме доказали руско участие, макар че постоянно има коментари за това, че през България са минавали различни агенти, свързани с действия срещу Македония или срещу Черна гора.

Имаме инцидентни случаи, за които се сещаме. От времето на правителството на Иван Костов има, струва ми се, едно обвинение, което се оказа доста смешно.

Какво трябва да направи според Вас българската държава, за да излезе от конфузната ситуация, при която има хипотеза, че представители на чужди служби извършват опит за убийство в България и страната ни не реагира години наред?

България безспорно работи с чуждите специализирани служби. Какво повече? Това, което опитът показва е, че малките държави с размерите и възможностите на такава страна като България не могат да направят много.

Видяхме и при атентата в Бургас, че преди всичко чужди специализирани служби се включиха в разследването. В крайна сметка въпреки големия им опит и ресурси, до много далече не стигна, освен да се идентифицират лицата и да се констатира, че са изчезнали. Обикновено в този тип сблъсъци ние разчитаме на съюзниците си.

Част от проблема, който седи в този конкретен случай, този много тежък за мен инцидент, е българската оръжейна индустрия. Много стара тема е руският натиск върху българската оръжейна индустрия. Опитът на Русия да получи договаряне за т. нар. лицензи за своето оръжие. Знаем, че в Източна Европа никой не се е съгласил да се договори с Русия.

Особено при този конфликт в Сирия и Ирак се оказа, че страната има много голям износ, значително по-голям от повечето източноевропейски страни. Това очевидно предизвика сериозни опити на Русия да свърже българското оръжие с „Ислямска държава” и с други терористични групи.

Едно от нещата, които България може да си позволи, е да си защитава оръжейната индустрия и работните места и в това отношение да не отстъпва на чуждия интерес за сметка на своя.

Споменахте, че при подобни случаи България основно разчита на своите съюзници и на техните служби. Какво означава това за доверието към нашата страна като към партньор?

Това е дълга тема. Въпросът е каква информация се обменя с България. В зависимост от нивото на обмена, ние можем да съдим за доверието. Преди атентата в Бургас много често се коментираха асиметричните отношения – България иска информация и не получава обратна връзка.

Като че ли нещата се подобриха покрай атентата в Бургас и след това по време на войната в Сирия и Ирак срещу „Ислямска държава”. Тогава имаше действително много интензивно сътрудничество между български, европейски и американски служби по отношение на ислямски бойци и на логистиката им в двете посоки.

Там като че ли се изгради някакво доверие. Със сигурност то не е на нивото на доверието, което имат примерно американските и английските служби помежду си, но между службите винаги е имало специално отношение, недоверие, дори много близки съюзници винаги са имали филтри.

Коментари