Начало Водещи Тихомир Безлов: КФН умишлено е избягвала конфронтация с „Олимпик”

Тихомир Безлов: КФН умишлено е избягвала конфронтация с „Олимпик”

237
Сподели
Тихомир Безлов
Тихомир Безлов е магистър по философия и немска филология от Софийския университет. Има следдипломни квалификации в Софийския университет и Университета на Лайпциг. Той работи по въпросите на престъпността в България.
През последните 17 години като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, той е автор на редица доклади и социологически изследвания. Безлов е един от основателите на виктимизационните изследвания в България и е допринесъл значително за прилагането им в работата на различни национални и международни институции и държавната администрация.
Тихомир Безлов е и политически анализатор. В това си качество, през последните 10 години той е част от екипи, осигуряващи подробен и регулярен анализ на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония и Групата за контрол на риска.

 

 

Г-н Безлов, защо според Вас се случи така, че Комисията за финансов надзор проспа фалирането на кипърската компания „Олимпик” и ощетяването на стотици хиляди български граждани – за некомпетентност ли става въпрос, или това е резултат от неправомерно стимулиране от страна на заинтересовани лица?

Много е дискусионно какво точно се случи. Има много спекулации за това кой седи зад кипърското дружество и дали това не са български заинтересовани лица.

Това, което прави впечатление е, че това беше четвъртата по големиа застрахователна компания на този пазар за „Гражданска отговорност”. Това означава, че тя е изпреварила значими играчи на българския застрахователен пазар и за мен е странно, че тези големи компании не са поставили публично въпроса за тази компания.

Сега става ясно, че тя много агресивно е растяла, предлагала е ниски застраховки и особено в България – като имаме предвид, че това не са 90-те години и дори не е началото на века или влизането в ЕС, застрахователният пазар е доста зрял. Вие, за да направите такъв растеж, ви трябват брокери, координация, реклама и т.н. Това означава, че не е достатъчно само едни цени да имате.

За мен е странно, че толкова време конкурентите на тази компания не реагират и не повдигат темата.

По отношение на КФН, те в много отношения са с ограничени възможности, между другото като доста такива комисии. Те имат относително ограничени ресурси. По принцип конфронтацията им със застрахователите, в миналото е имало няколко такива случая, обикновено е много рискова за членовете й. Не бих коментирал с имена, но знам примери дори за физически заплахи от страна на застрахователни компании към членове на КФН.

Защо вече 11 години след влизането ни в ЕС това се допуска, също е важен проблем. Като цяло аз си мисля, че това, което се случва, е резултат от избягване на конфронтация с този агресивен играч и пренебрегване на рисковете. Имало е симптоми, но от КФН са решили, че няма да се стигне до този проблем.

От гледна точка на щетите това, което разбирам, е че има европейски механизми, но според мен те също не са достатъчно разработени и развити, защото сега разбираме, че трябва да чакаме кипърската институция да обяви фалит, съответно да види обстоятелствата по несъстоятелността и едва тогава да изплати дължимото на ощетените българи.

Кой според Вас трябва да понесе отговорност за пропуските, тъй като това е вторият голям фал на КФН след КТБ.

Доста по-различен е случаят от този с фалита на КТБ. Би трябвало да се види кой се занимава с този тип контрол. Аз не знам в детайли какви са инструментите, които КФН може да използва. Едно от нещата, които ми направиха впечатление коментирайки случилото се е, че всъщност те не са имали някакъв голям брой оплаквания за нарушения от страна на тази компания.

Възниква въпросът какво са пропуснали, но ние това не го знаем – какво са пропуснали по закон, какви са възможностите, които законът им дава.

Нашият класически подход е, че някой е виновен, има конспирация, отзад има едни тъмни герои, които са сготвили кашата и бедните потребители са я изсърбали. Както и в случая с КТБ, самите потребители са виждали, че застраховките са с твърде ниска стойност и те са си поели част от вината.

В случая с КТБ беше, че тя предлагаше лихви, които никоя друга банка не ги предлагаше и беше публична тайна, че такива лихви не може да има.

Както самият потребител, така и институциите имат някаква вина. Не бива да решаваме, че това е само по вина на институциите.

Коментари