Теодор Славев е доктор по политология. Работи като старши анализатор в Българския институт за правни инициативи. Занимава се с провеждане на изследвания и проучвания в областта на политическия процес и съдебната система.
– Г-н Славев, виждате ли възможност за формиране на мнозинство около „антикорупционната“ декларация на ПП-ДБ или това наистина е загуба на време, както го определиха от ГЕРБ?
Да анализираме каква е целта на декларацията, какво се опитват ПП-ДБ да направят с нея.
Формално, те казват, че целта е да се завършат реформите, за които в 49-я парламент не стигна времето, но всъщност за мен целта на тази декларация е да се влезе в предизборната кампания с едно вдигнато стъпало на антикорупционно говорене. По-скоро разглеждам тази декларация като елемент от предизборната кампания с парламентарни средства, отколкото търсене на някакво мнозинство.
Второ, търсенето на мнозинства, за каквито и да е реформи, става през съставянето на правителство, защото това е, което държи стабилността на властта – през съставянето на правителство, през конкретни лица и програма. Невъзможно е да се формира мнозинство в Народното събрание, за каквито и да е реформи, без да има силно правителство.
Това дори би било още по-унищожително за нашата парламентарна демокрация, защото това означава, че ние ще имаме мнозинство, зад което не стои ангажимент за управление.
И трето, не разбирам искането на ПП-ДБ за забавяне за връчването на мандата, защото така или иначе с промените в Конституцията Народното събрание продължава да действа. Тоест, за мен двете неща нямат пряка логическа обвързаност.
Опитът за търсене на подкрепа, върху която евентуално да се надгражда за правителство, ние всъщност го наблюдавахме при „сглобката“. Ако си спомните, тогава те казваха, че това не е коалиция и когато минат измененията в Конституцията, тогава може да се мисли за коалиционно правителство. Това е нещо подобно с малката разлика, че вече говорим за 39 народни представители.
Няма изгледи около тази декларация да се формира такова мнозинство, защото логиката е то да може да произведе и правителство.
Единственият начин да има стабилно управление в това Народно събрание и мнозинство, е с участието на ГЕРБ. И по причини на парламентарната аритметика, и по причини резултати от изборите.
А Борисов още в началото каза, че той няма да подкрепя други мандати. Начинът, по който беше предложен неговият кабинет, също сочеше към това, че Борисов не иска да има управление в 50-я парламент – по различни причини. Едната е, че отваряше много широко вратата на Пеевски към държавния апарат, вече съвсем официално и явно, с всичките лостове и инсталиране на хора.
И втората е, че Борисов в момента управлява през Главчев. На Борисов не му трябва друго правителство.
Така се стекоха обстоятелствата в този парламент за формиране на мнозинство. Аз не виждам такова и си мисля, че отиваме на нови предсрочни парламентарни избори.
– Виждаме, че всички останали партии припознават антикорупционната тема като своя – доколко успешно те ще успеят да убедят избирателите, че това е важна тема и че те са автентичният ѝ носител? Встрани остана някак и това, че тя е важна заради усвояването на средствата по ПВУ.
Това как партиите ще успеят да ни убедят е тяхна работа. На този етап, както виждаме, те трудно могат изобщо в нещо да ни убедят, предвид избирателната активност от последните избори.
Но с хода за декларацията, която ПП-ДБ правят, освен че си подготвят почвата за влизане в изборната кампания, другият силен елемент е, че те слагат в центъра на обществения дебат в България своя дневен ред, който наистина е свързан с борбата с корупцията и доброто управление.
След последните избори те се обясняват като проевропейска, антикорупционна партия. Това са част от техните идентификационни белези, както те самите се определят.
По-големият разговор обаче е следният – за да има ефективна борба с корупцията, трябва да има две неща. Едното е да се съгради истински независима съдебна власт и отчетна прокуратура, а начинът за постигане на това е чрез самоограничаване на останалите власт през нов закон.
Тоест, това което трябва да стане, е българската политическа класа, всички да вдигнат ръце от съдебната власт и да кажат: Оттук нататък отваряме нова страница.
Но рисковете пред подобно нещо са огромни – това може да се върне към тези, които казват, че ще правят избор на независим ВСС и т.н. Утре те може да се окажат жертви на тази реформа и това е всъщност големият политическият залог.
Вече инструментите за това политиците да се самоограничат става по няколко начина.
Едното е, когато има силен политически субект, който да наложи това нещо, но ПП-ДБ не са такъв в момента.
И второто е, чрез критична маса от гражданско общество, обществено мнение, които да изискват това нещо. Но този елемент също го няма, защото има апатия сред гражданите.
Теодор Славев за ДЕБАТИ: От убийството на Алексей Петров до връщането на Брендо – всичко е свързано с
Но това, че има проблеми – те са очевидни и очевадни. Нека да не забравяме, че ние в продължение на по-малко от една година имахме ключови знакови убийства на публични личности – Алексей Петров, Мартин Божанов-Нотариуса, Пепи Еврото избяга, Брендо се прибра – всичко това по някакъв начин е свързано със случващото се в политическата постройка и ние като общество държим по някакъв начин това нещо да се разследва и да ни се обясни какво се случва.
В този смисъл дали ще имаме успешна, ефективна и ефикасна реформа – не съм голям оптимист. Но важното е, че корупцията по високите етажи на властта се води през органи на съдебната власт.
– Доколко антикорупционната тема ще дотолкова бъде мотивираща, че да изкара хората на следващите избори и активността да се покачи и да видим други резултати?
– Стратегията да станеш нишова партия, която предлага само една, две или три идеи в отделни сектори, няма да доведе до значими електорални бонуси. Няма да доведе и до повишаване на избирателната активност, просто защото темата за корупцията и преди съществуваше – от протестите през 2020 година тя е в първите топ три места на проблемите, които българите посочват в държавата.
Но това не е достатъчно, трябва да има обяснение и за други реформи, в други сектори.
Можем да разглеждаме съдебната реформа и борбата с корупцията като общ лайтмотив на реформите, но такива са необходими и в други системи. Тук не става въпрос само за това какъв ще бъде главният прокурор, но също и какво правим в здравеопазването, образованието, енергийният преход…
Споменахте ПВУ – да, тези реформи, които са описани в декларацията на ПП-ДБ, всички са свързани с ПВУ, но остава и въпросът какво правим с нашия енергиен преход. Това за мен по-притеснителното, защото там, ако не се реши въпросът, другите неща дори и да минат, той пак ще стои на дневен ред.
– Как в перспектива бихме могли да излезем от тази спирала от последните три години от избори в избори? Все повече се експлоатира темата за освободено пространство за нов политически проект – дали ще бъде „президентска“ партия или някакъв друг проект, но как виждате излизането от тази спирала?
– При всички положения излизането от тази криза ще е болезнено. Първо за партийната система.
Почти няма партии, които да допринасят за по-голяма стабилност в системата. Аз дори очаквам значителни електорални изненади на следващите избори. Например БСП в момента се бори за влизане в парламента. Нали си представяте 135-годишна партия, която винаги е била част от българския преход, в един момент може да се окаже, че не влиза в парламента, а в него да влязат други политически субекти.
Има начин за излизане от тази криза, като се даде достатъчно време на партиите след избори да започнат един процес на писане на програма и срокове, които да бъдат изпълнявани, да има отчет.
Начинът е през правене на правителство, което да бъде закрепено през коалиционно споразумение, договор – а не палиативни декларации.
Понеже в предизборна кампания е нормално температурата на реториката да се повишава, нормално е партиите да влизат в по-конфликтно състояние, но понеже ние го правим това постоянно, те не излизат от това състояние. И по този начин правят почти невъзможно създаването на правителство.
Нека в деня след изборите, когато и да са следващите, да си дадат сметка, че от отиването на още едни, няма да последва нищо по-добро за тези партии.
Оттук нататък ще става все по-сложно, защото и в следващия парламент няма да има възможност за съставяне на мнозинство само от два политически субекта. Ще бъде необходим и трети, а дори и четвърти.
Има и друг изход, за който говорите – през нов политически субект, който да получи по-значителна обществена подкрепа. Не виждам заявка на този етап, че Румен Радев ще прави подобно нещо. Поне до следващите избори, които ще са през есента, най-вероятно.
