Президентът на Русия Владимир Путин ще проведе в сряда разговори с министър-председателя на България Бойко Борисов и ще обсъди перспективите за по-нататъшното сътрудничество на двете страни, съобщи пресслужбата на Кремъл, цитирана от ТАСС.
„На 30 май президентът на Руската федерация Владимир Путин ще се срещне с министър-председателя на Република България Бойко Борисов, който ще бъде в Русия на работно посещение“, се казва в съобщението. Отбелязва се, че „в хода на разговорите е планирано да се разгледа проблематиката на по-нататъшното развитие на руско-българското сътрудничество и актуалните международни въпроси“. Скоро преди това – на 21 май – руският премиер Дмитрий Медведев проведе в Москва разговори с президента на България Румен Радев, а на 22 май в своята резиденция „Бочаров Ручей“ в Сочи Путин прие българския лидер и обсъди с него възможностите за задълбочаване на икономическото сътрудничество. Забележително е, че Радев пристигна в Русия скоро след състоялата се в София среща на върха на Европейския съюз.
При срещата Путин отбеляза, че взаимният стокообмен между двете страни расте, което е позитивен сигнал. Но, според него, възможностите на Русия и България са „много повече“. Той обеща „да продължи дискусията“ с българския премиер. На свой ред, според Медведев, интензивността на официалните руско-български контакти ще се увеличават, а отношенията ще се издигнат „на друго равнище“.
Газовият интерес
Пристигането на президента на България бе посветено на събитията, посветени на 140-годишнината от освобождението на България в резултат на Руско-турската война от 1877-1878 година. Но в центъра на вниманието се оказа икономическият дневен ред. Един от главните изводи бе заявеното от Радев, че България разчита на възможността да бъде организирана пряка доставка на газ от Русия.
В интервю за вестник „Коммерсант“, което Радев даде в навечерието на своята визита в Руската федерация, той зави, че България се нуждае от преки доставки на руски газ през Черно море и предложи да се нарече този проект „Български поток“. Такъв подход, според неговото убеждение, е продиктуван от здравия смисъл и изискванията на енергийната сигурност и ефективност при това не само по отношение на България, но и на Европейския съюз като цяло. На този фон българската територия се вижда от официална София като най-логичния избор за разширяване на доставките на руски газ за Европа.
При това си струва да се припомни, че България стана непреодолимо препятствие на пътя на проекта „Южен поток“. На 1 декември 2014 година по време на посещението си в Анкара президентът на Русия Владимир Путин заяви, че Москва се отказва от проекта за изграждане на този газопровод и го заменя с тръбопровод с аналогична мощност, който по-късно получи името „Турски поток“. Такова решение бе прието във връзка с това, че проекът се сблъска с противодействие от страна на Европейската комисия, която поиска той да бъде приведен в съответствие с европейското антимонополно законодателство.
Атомният интерес
При срещата си с Медведев в Москва Радев заяви също, че възобновяването на проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“ в България предполага и руско участие.
Сега до края на юни Министерството на енергетиката на България трябва да представи на руската страна различни варианти за използване на руско оборудване за атомната електроцентрала. Българското правителство вече е вложило в този проект около 3 милиарда лева, а на площадката в Белене е доставено оборудване за два реактора на централата.
Първоначално се планираше, че АЕЦ „Белене“ ще бъде построена в България с участието на Русия. Международният търг за изграждането на двата енергоблока на АЕЦ спечели през 2006 година „Атомстройекспорт“ (част от „Росатом“), но проектът бе спрян през 2009 година, а през март 2012 София изцяло се отказа от строителството на централата. За прекратяването на проекта обяви правителството на България, оглавявано от днешния министър-председател Бойко Борисов. Пак той на 12 май 2018 година обяви, че странат има намерение да размрази проекта.
В материалите, подготвени за срещата на президентите на Русия и България бе съобщено още, че „Росатом“ може да завърши преговорите за шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ в България до края на юли 2018 година. АЕЦ „Козлодуй“ е единствената АЕЦ в България и основен производител на електроенергия в страната. През 2006 година България бе принудена, в рамките на изпълнението на изискванията за влизане в Европейския съюз, да закрие първите четиир блока, които работеха с реактори ВВЕР-440. Сега на централата работят пети и шести блок с реактори ВВЕР-1000.
Икономическите отношения с България
След намаляването на обема на ежегодния руски-български стокооборот през 2013-2015 година от 5 милиарда до 2,1 милиарда долара, през последните години този показател отново започна да се увеличава и за 2017 година е 3,4 милиарда долара. През януари – март 2018 година стокооборотът е 882,3 милиона долара, което е с почти 8% по-малко от миналогодишния показател.
По данни на Централната банка на Руската федерация на 1 октомври 2017 година сумата от преките натрупани инвестиции в Русия е 87 милиона долара, обемът на преките натрупани инвестиции в България е 3,3 милиарда долара. Освен това най-големият руски инвеститор в България „Лукойл“ е вложил в икономиката на страната 2,8 милиарда долара. Според експертните оценки размерът на инвестициите на руските граждани в недвижими имоти на територията на България е около 5 милиарда долара. По данни на Агенцията по вписванията на българското Министерство на правосъдието руските граждани в България официално притежават 74 хиляди обекта недвижима собственост.
През 2017 година България е била посетена от почти 560 хиляди туристи от Русия.
