Сърбия навлезе в един от най-сериозните си енергийни и икономически тестове през последните години, след като Съединените щати отказаха да предоставят лиценз, който би позволил на нефтената компания НИС да продължи да работи без риск от вторични санкции. Причината е мажоритарната собственост на руския „Газпром нефт“ – обстоятелство, което Вашингтон счита за директно свързано с подкрепата на Русия за войната в Украйна. Това постави сръбското правителство в ситуация да избира между енергийната си стабилност и натиска от западните партньори за дистанциране от руския капитал.
Вучич: „Дадохме разрешение НИС да спре дейността си“
В извънредно обръщение, излъчено онлайн, президентът Александър Вучич официално обяви, че държавата е уведомила НИС, че няма индикации САЩ да издадат необходимия лиценз за продължаване на дейността.
Това на практика означава спиране на операциите на единствената петролна рафинерия в страната.
„Министърът Джедович Ханданович ще информира НИС, че нямаме индикации американците да дадат лиценз компанията да продължи да работи, което ще доведе до спиране на дейността на рафинерията“, каза Вучич.
Той уточни, че държавата временно ще осигури платежни трансакции на НИС – до края на седмицата – за изплащане на заплати и разплащане с доставчици.
„Оттам нататък ще вземаме решения ден за ден“, допълни той и предупреди, че Народната банка и други сръбски финансови институции са изложени на риск от вторични санкции.
Горивото стига до края на януари, но логистиката става проблем
Вучич увери, че в краткосрочен план недостиг няма да има. Налични са 204 000 тона дизел – гориво, което представлява 82% от потреблението в страната, запасите от бензин и керосин са „достатъчни“ до края на януари.
Въпреки това гражданите ще трябва да зареждат на други бензиностанции, а не на НИС.
По думите на президента, сръбските складове са пълни, но проблемите предстоят в доставките:
„Отворихме нови канали за внос, но имаме проблем с логистиката. Танкерите ще трябва да купуват гориво от по-далечни места, разходите растат, а въпросът с броя на танкерите е сериозен.“
Сърбия води отделни преговори за газови доставки.
„Ако не получим договор за газ с Русия до петък, от понеделник започваме преговори с друга страна“, заяви Вучич.
Как се стигна дотук?
През януари САЩ обявиха, че въвеждат санкции срещу НИС заради руския контрол върху компанията и „вторичния риск“ от финансиране на войната в Украйна.
Вашингтон настоя Русия да се изтегли напълно от собствеността, но едва в края на ноември Москва заяви, че е готова да продаде своя дял.
Сърбия даде на руската страна 50 дни, за да продаде мажоритарния си пакет.
Унгарският премиер Виктор Орбан потвърди, че компанията МОЛ е кандидат за закупуване на руския дял, но без да уточни дали става дума за целия пакет.
В сегашната структура на собствеността в НИС влизат „Газпром нефт“ с 44,9%, сръбската държава е с дял 29,9%, а свързаната с „Газпром“ фирма „Интелиджънс“ – с 11,3%. Остатъкът са свободно търгувани акции.
НИС беше официално поставена под санкции от САЩ на 10 януари, с влизане в сила от 9 октомври, след осемкратни отлагания.
Енергийният сектор е ключов за сръбската икономика, а решението на САЩ поставя Белград в сложна геополитическа позиция между Русия – традиционен партньор – и западните държави, към които Сърбия се стреми политически и икономически.
