Случаят с Десислава Иванчева и Биляна Петрова години наред продължава да бъде болезнена илюстрация за начините, по които съдебната система в България може да се превърне в инструмент за репресия и неглижиране на основни човешки права. Двете жени, осъдени по дело за подкуп, излежават присъдите си в условия, които не просто не отговарят на медицинските им нужди, но и сериозно застрашават здравето им. Въпреки очевидните им здравословни проблеми и влошеното им състояние, институциите демонстрират хладна безчувственост и формализъм, отказвайки адекватна медицинска грижа и предсрочно освобождаване. Това не е просто юридически казус – това е човешка трагедия, която хвърля тежка сянка върху представите за справедливост и хуманност в българското правосъдие.
Вчера стана ясно, че Десислава Иванчева е пусната от затвора, за да бъде приета в софийска болница за изследване на микроаденома на хипофизната жлеза, който има.
Според администратора на фейсбук страницата на осъдената бивша кметица на столичния квартал „Младост“ образуванието нараствало, тъй като лечението й зад решетките било неглижирано.
„Два съсипани живота, срещи из болничните коридори, мъка, печал, две страдащи деца, една починала майка, невидяла дъщеря си в сетния си час, една възрастна болна майка, която трябва да се грижи за малко момченце… Това е съдбата на Деси Иванчева и Биляна Петрова. Едната при изписване от Ендокринология, а другата при приемане в същото отделение в Майчин дом. Затворът се смили над Деси и след няколко месеца молби я пусна за седмица да бъде хоспитализирана в ендокринологията в Майчин дом в София, за проследяване на туморното образувание в мозъка ѝ, което, след години в застой, миналата година беше пораснало в резултат на отказа на затвора да ѝ дава медикаментите дълго време. Деси е след силно влошено състояние на астмата си, която отключи от влагата и мухъла в ареста. Изкара тежък вирус и все още е с влошена кръвна картина, тъй като от затвора 7 дни неглижираха високата температура, която поддържаше. Молете се да не е пораснал още микроаденомът ѝ!“, пишат на страницата на Десислава Иванчева в социалната мрежа и публикуват снимка на двете жени пред „Майчин дом“.
Оттам съобщават още, че другата осъдена и вече излежала присъдата си по делото за подкуп – Биляна Петрова, все още е с бастун и задълбочаваща се тежка остеопороза. „Костите ѝ са като черупка на яйце. Да се молим и за нея да обърне процеса и да започнат поне малко да се възстановяват. Има да лекува и още много заболявания, които е отключили или са се задълбочили в затвора“, съобщава администраторът на страницата.
Той подчертава, че Иванчева не е освободена от затвора, а й остава да лежи още една година, заради „процедурни хватки“, с които възпирали молбите й за предсрочно пускане.
Последно тя направи опит за това на 16 април тази година, но получи отказ от Окръжния съд в Ловеч. В определението е записано, че няма доказателства за трайни положителни промени в поведението на Иванчева, че нейното поправяне в затвора е започнало, но не е завършено и затова трябва да продължи да изтърпява наказанието си.
Случаят на Иванчева и Петрова е гротескна метафора за жестокостта и липсата на състрадание в една съдебна система, която сякаш е забравила, че правосъдието не е само наказание, а и защита на човешкото достойнство. Вместо съпричастност и разумна преценка, виждаме процедурни капани, формалистични решения и открито неглижиране на здравето на две жени, чийто живот и без това е подложен на огромно изпитание. За съжаление, тяхната история не е изолиран случай, а симптом за дълбоките дефицити на справедливост и човечност в институциите, които би трябвало да бъдат пазители на тези ценности. И докато правосъдието се изражда в инструмент за репресия, съдбата на Иванчева и Петрова остава болезнено напомняне за това колко лесно може да бъде смачкан един човешки живот в хватката на институционалната бездушност.
