Преди няколко години задължиха нас, шофьорите, да плащаме еко-стикер. При годишен технически преглед на предното стъкло, над огледалото, почнаха да ни слагат лепенка, която да показва колко екологичен е автомобилът. Замисълът – най-старите и пушещи коли да не бъдат допускани в градския център на София в определени дни с наднормено замърсяване на въздуха.
Докато за София и за някои от другите по-големи градове това може би има екологичен смисъл, то за провинцията няма. В малките градчета и селцата проблемът със замърсяването на въздуха не е толкова сериозен – тогава защо и там автомобилите трябва да са категоризирани?
Така и не разбрахме колко струва този стикер – вероятно производството му е стотинки. Но заради него прегледът поскъпна с близо 20 лева.
Три-четири години ни лепиха тоя стикер, като му сменяха мястото – първо беше до огледалото, сега е вляво на предно стъкло. Където и да е, все си е излишен. Защото никъде у нас – нито в София, нито в други градове, бяха монтирани четци, устройства, които да го разчитат. Плащаме си за лепенката, но кой следи за нея – никой.
Шофьорите дават пари на вятъра, ползата е само за ония, които ни събират парите. Пак някой напълни джоба от задължителни, но иначе безсмислени такси.
Това не се случва за първи път. Когато през 2007 г. станахме член на ЕС, МВР принуди шофьорите кампанийно и в кратък срок да сменят регистрационните табели на автомобилите – новите номера трябваше задължително да имат латински букви и знамето на ЕС. Смяната на табелите предизвика безкрайни опашки в КАТ, хаос, безумие и късане на нерви. В софийския КАТ, единствен за милионния град, имаше организирани групи посредници, които бяха комбина с катаджиите – срещу определена сума те ти прекарваха колата и я снабдяваха с новите номера.
Не помня колко струваха номерата – май бяха 40 лева. Представете си каква сума се получава, ако близо три милиона регистрирани автомобила си сменят номерата. На опашките се говореше,че фирма, близка до тогавашния вътрешен министър Румен Петков, изработва регистрационните табели. И се отчита с процент на министъра.
Обяснението за автомобилния хаос тогава бе ЕС. Трябвало българските автомобили, които пътуват в чужбина, задължително да имат знамето на Европа и букви на латиница. А на тези, които не излизат в чужбина, за какво им е? В съседна Гърция съвсем нормално и сега се движат коли с гръцки номера, на които няма знаме на ЕС и латински букви. Тоест, никой от Европа не ни е налагал такъв стандарт – наложиха го тукашните ни управници, за да съберат някой лесен лев от шофьорите. И им мина номерът – от автомобилни номера станаха милионери…
Но да се върнем в наши дни.
Миналата седмица Върховният административен съд отмени наредбата за задължителните еко-стикери.
Лепенките на предното стъкло, освен безсмислени, вече са и незаконни. Значи и парите за тях са незаконни. Добре, а кой ще върне левчетата, събирани в продължение на три-четири години от собствениците на три милиона автомобила?
Шофьори, не ги чакайте да се върнат във вашия джоб – те са разпределени вече по други джобове.
М. Вешим
