Невъобразимият политически хаос, в който от години се намираме благодарение на тези, които избираме, е толкова голям и объркващ обществото, че почти никой не обръща внимание на едно изключително важно за всяка нация събитие – предстоящият първи учебен ден.
Той дойде някак си тихомълком, няма оплаквания за незавършени школски ремонти, а и самите учители не излизат на протести с искания за повишаване на заплатите. Впрочем те не протестират за последното от доста време.
Ето защо.
След извършен одит в цялата страна Сметната палата публикува доклад за състоянието на българското образование. Той обхваща периода 2019 – 2023 г. През това време месечните възнаграждения на учителите са се вдигнали средно с около 500-600 лева. Станало възможно след решението те да достигнат ниво 125 процента от средната заплата за страната.
Така през 2022-а учителските заплати вече са надхвърлили 2000 лева. Изненадващо е, че в столицата, където по принцип възнагражденията са по-високи, софийските преподаватели изостават със своите 2061,93 лв. В Ямбол техните колеги могат да се похвалят с 2132,25 лв., а в Кърджали слагат в джоба 2141,1 лева.
Шампиони обаче са учителите в област Сливен, чийто труд се възнаграждава с 2219,80 на месец. Дотук добре. Одитът обаче показва, че добрите заплати не са фактор за добро образование.
Тревожното заключение на Сметната палата е, че качеството на образованието се влошава, а неграмотността се превръща в рисков фактор за икономическото ни развитие. В 41 на сто от областите неграмотността е по-висока от допустимото, а в някои общини хората, които не могат да четат и да пишат, надхвърлят 19 процента. Най-високи нива на неграмотност се наблюдават при шампионите по заплащане – област Сливен. Следвани от Добрич, Ямбол, Ловеч, Силистра и Стара Загора.
Някой ще попита: защо е тази диспропорция – заплатите на учителите растат, а качеството на образованието пада? Явно не само парите са този решаващ фактор, който може да реши проблемите в българското училище. Защото ако сме оправили заплатите, то може ли да се каже същото за учебниците и школските помагала, част от които са напълно излишни? Едни са остарели безнадеждно, особено тези по история, други са на такова академично ниво, че и родителите не могат да схванат за какво става дума, а трети са пълни с безсмислена фактология, от която ученикът няма да има практическа полза през целия си живот. И неслучайно на тестовете PISA България е на последно място по функционална грамотност. Очевидно трябва нещо да се промени коренно в родната образователна система. И както се вижда, това не са учителските заплати, ащото тяхното увеличение не увеличава автоматично и нивото на образование.
На първо място трябва да се промени това, което се преподава на децата, за да не губят те интерес не само към урока, но и изобщо към училището. Учителите да не си изпяват урока, а да използват новите технологии с техните безкрайни възможности, за да стават часовете им по-интересни. Да има по-малко излишна теория, а повече практически уроци, важни за цялостното житейско развитие на децата. Как обаче да се промени това катастрофално ниско ниво на качеството на образованието, след като от 1994-а вече 30 лета начело на Синдиката на българските учители е несменяемата Янка Такева? И от кого да очакваме дръзки ходове за подобряване на образователния процес, след като толкова години не се намери нито един сред 60-хилядите учители в България, който да е по-умен, по-образован, по-начетен, по-владеещ новите технологии, с по-модерно виждане и по-адекватен за светкавично бързо променящия се свят от престарялата им 77-годишната ръководителка?
Някой може би ще каже, че не бива да се обинява само училището, семейството също трябва да поеме своята отговорност за образованието на децата. Трябва, но нима е възможно, когато самите родители не го желаят – техните нагласи към четенето от ранна детска възраст са отчайващи. Проучване на фондация „Детска книга“ показва, че 41 процента от анкетираните деца до 6-годишна възраст искат мама или татко да им четат книги. Техният отклик обаче е почти нулев – едва 1,4 процента от родителите признават, че четат на децата си.
Ако, разбира се, всички казват истината. А очевадната истина е, че според проучване на Евростат около половината от гимназистите са функционално неграмотни по четене, тоест да разбират сложни изречения и дълги текстове, дори формално да познават азбуката. Това означава, че половината българи, излизащи от образователната система, нямат способността да четат книги. Което е логично, когато се расте в бездуховна семейна атмосфера и калпава образователна система, но още по-логично е, че нищо добро не ни очаква в бъдеще като нация.
