Насред празничните третомартенски софри и тоновете изядени кебапчета едва ли някой забеляза една новина, която е показателна за това на кого извън границата му пука за нас като нация.
Кметът на Ню Йорк Ерик Адамс издаде прокламация, с която обяви 3 март за Ден на българското наследство (Bulgarian Heritage Day). С документа Адамс признава огромния принос на българската общност в редица сфери на живота в Ню Йорк и отбелязва 3 март 1878 година като дата на възстановяването на държавност на една нация, която е известна със своите изкуства, кухня, природна красота и биоразнообразие. Българският флаг се издигна в небето на Манхатън, съпроводен от изпълнение на живо на националния ни химн.
Случайно да сте чували подобен жест на уважение някога да е имало от страна на нашите „освободители”? Представяте ли си кметът на „братска” Москва Сергей Собянин да обяви 3 март за Ден на българското наследство? За 45 години соц това не е станало, та сега ли, когато България е третирана от Кремъл за вражеска държава, защото с официалната си политика не подкрепя руските зверства в Украйна.
Но нека оставим американците, те нагледно показаха как може да отдадеш нужната почит на друга държава. Нека видим какво е положението при нашите съседи със сходна историческа съдба. Гърците например не празнуват подписването на Одринския мирен договор между Русия и Османската империя от 1829 година, който обявява независимостта на южните ни съседи. Не празнуват и Константинополския от 1832 година, с който великите сили и Османската империя признават Кралство Гърция. Националният им празник е на 25 март. През 1821 година на този ден митрополитът на Патра издига гръцкото знаме и това дава началото на въстанието срещу османците.
Ако имахме като гърците трезва преценка за собственото си историческо минало, трябваше националният ни празник да е на 20-ти април, денят, в който избухва Априлското въстание.
И нещо друго – да сте чули някой грък да говори за турско робство? Няма и да чуете. Робството, било то турско или руско, е въпрос на манталитет, нещо, за което все още лек не е открит.
Влади Христов