Волейболистите ни са втори в света. Това тяхно класиране докара цяла нация до екзалтация – на моменти даже прекалена.
Звучи някак фалшиво, когато хора, които досега не са гледали волейбол, нямат представа що е „блокада”, „разпределител” и „либеро”, а охотно се изказват по медии и социални мрежи, превземат се и възклицават. Сякаш искат да се окичат с част от славата на волейболистите, да блеснат и те с блясъка на световния медал.
Особено дразнещо е, когато го правят политици.
След загубения финал на телевизорите се появи председателката на парламента, за да ни заяви, че за нея „нашите момчета” са победители. Сякаш не бе гледала мача и не разбра, че италианците победиха. Прекалената запалянковщина е далеч от обективността. Кога пък Киселова стана такава фенка на волейбола? Досега бяхме я виждали само на футболен мач, облякла тениска, рекламираща хазарт.
Друг председател на парламента, макар и бивш, се изтъпани в гледано предаване, за да си припише заслуги и към родния волейбол – от висотата на поста си в НС подкрепял националите ни. Александър Йорданов разказа как преди 30 години гледал мач на нашия волейболен отбор в Солун, развявал в ложата българския трибагреник, а гръцките фенове го замеряли с монети – драхми, но той геройски оцелял.
На много глупости се наслушахме и вероятно още ще чуем.
А трябва да се каже нещо просто – във Филипините нашите волейболисти си свършиха добре работата. Този млад отбор, който сега ни зарадва, ще постига победи и в бъдеще. Защото подготвените и трудолюбивите успяват.
Ето това трябва да е пример за българите.
Особено за ония български младежи, които нито учат, нито работят, а предпочитат чалготеката и далаверата. Знае се, че те са повече от 20 на сто – най-много в ЕС.
Ако примерът на младите волейболни национали подейства и намали поне малко този процент, това ще е най-големият успех за България.
М.
