Забелязал съм, че когато някой рече, че не му пука каква е сметката за парното, със сигурност някой друг му я плаща.
Същия феномен гледаме вече за седми път по телевизията – в момента, в който депутатите се хванат за яките и вратовръзките, говорителите им излизат в коридора и обясняват на репортерките, че тяхната партия не се страхува от избори, че тяхната партия е готова за избори, че тяхната партия е за най-висшата форма на демокрация – изборите.
И така – вече за седми път през последните три години. Всеки път – по сто милиона. Платени от нас – чрез държавния бюджет.
Малко отгоре взе да ни идва – по сто милиона на шестмесечие. А задаващите се наесен ще ни излязат съвсем през носа – защото депутатите си гласуваха заплати по време на кампанията,
както и командировъчни, да не говорим, че щели да се и возят със служебните коли на парламента.
Иначе в страната всичко е спокойно освен това, че в момента гори от четирите краища.
Не знам защо, кой знае как се сетих за една друга година, не толкова суха и не толкова гореща, колкото тази, в която пак ту тук, ту там избухваха горски пожари. Пожарникарите пак не смогваха, хеликоптерите хвърчаха насам-натам като птички Божии, а горите си горяха.
До момента, в който някой се сети какъв е номерът и забрани износа на горяла дървесина.
И стана чудо – пожарите спряха изведнъж!
А как да спрем епидемията от парламентарни избори?
Струва ми се, че има вариант – подобен на това гасене на пожари.
Нека партиите да си ги плащат сами! Всяка – според спечелените на последните избори проценти.
Ако общата сметка е сто милиона, тогава спечелилите 26 процента да се бръкнат и платят 26 милиона. Защо те най-много? Ами – защото не са успели да направят правителство, разбира се!
Тия със седемнайсет – седемнайсет. За да им уврат главите и да не се правят на интересни по време на преговорите.
Другите, с шестнайсет – шестнайсет. За да не се правят на опозиция, когато не са.
Честно и почтено!
Разбира се, реформата няма да проработи от първия път, но след третия партиите ще свършат парите, а спонсорите им ще вдигнат ръце и ще рекат – аман от вас, разберете се най-после, че и за нас да има някаква файда от политическия ви живот!
И какво ще спечелим от тази изборна реформа?
Ами – изборите ще се разредят. Ако не веднъж на четири години, то поне – на три, докато партиите си вържат бюджетите.
Парите за пазаруване на спонтанно гласуващи в последния момент избиратели ще станат кът – и така изборите ще станат почестни и почтени.
Измислените партии, които се явяват колкото за държавната субсидия, ще фалират.
Новите партии, които си нямат проценти от предишни избори, ще участват безплатно – и така ще се появят индивиди, на които коментаторите им казват нови политически субекти.
Може би ще си зададете въпроса – кой идиот сред народното представителство ще гласува такъв закон?
Много просто – няма да го гласува!
Нали много обичат референдумите – да спретнем един референдум всеки сам да си плаща сметките.
Или, както гласи основният постулат на Бирената партия – всеки да има право да изпие точно толкова, колкото може да си плати.
И всичко ще си дойде на мястото.
Румен БЕЛЧЕВ
