Начало Коментар „Стършел“ гостува на ДЕБАТИ: Малко отгоре взе да ни идва – по...

„Стършел“ гостува на ДЕБАТИ: Малко отгоре взе да ни идва – по сто милиона на шестмесечие

39
Стършел
Парламентарна приказка без край

Забелязал съм, че когато някой рече, че не му пука каква е сметката за парното, със сигурност някой друг му я плаща.

Стършел
Гостува неделно на ДЕБАТИ.БГ

Същия феномен гледаме вече за седми път по телевизията – в момента, в който депутатите се хванат за яките и вратовръзките, говорителите им излизат в коридора и обясняват на репортерките, че тяхната партия не се страхува от избори, че тяхната партия е готова за избори, че тяхната партия е за най-висшата форма на демокрация – изборите.

И така – вече за седми път през последните три години. Всеки път – по сто милиона. Платени от нас – чрез държавния бюджет.

Малко отгоре взе да ни идва – по сто милиона на шестмесечие. А задаващите се наесен ще ни излязат съвсем през носа – защото депутатите си гласуваха заплати по време на кампанията,

както и командировъчни, да не говорим, че щели да се и возят със служебните коли на парламента.

Иначе в страната всичко е спокойно освен това, че в момента гори от четирите краища.

Не знам защо, кой знае как се сетих за една друга година, не толкова суха и не толкова гореща, колкото тази, в която пак ту тук, ту там избухваха горски пожари. Пожарникарите пак не смогваха, хеликоптерите хвърчаха насам-натам като птички Божии, а горите си горяха.

До момента, в който някой се сети какъв е номерът и забрани износа на горяла дървесина.

И стана чудо – пожарите спряха изведнъж!

А как да спрем епидемията от парламентарни избори?

Струва ми се, че има вариант – подобен на това гасене на пожари.

Нека партиите да си ги плащат сами! Всяка – според спечелените на последните избори проценти.

Ако общата сметка е сто милиона, тогава спечелилите 26 процента да се бръкнат и платят 26 милиона. Защо те най-много? Ами – защото не са успели да направят правителство, разбира се!

Тия със седемнайсет – седемнайсет. За да им уврат главите и да не се правят на интересни по време на преговорите.

Другите, с шестнайсет – шестнайсет. За да не се правят на опозиция, когато не са.

Честно и почтено!

Разбира се, реформата няма да проработи от първия път, но след третия партиите ще свършат парите, а спонсорите им ще вдигнат ръце и ще рекат – аман от вас, разберете се най-после, че и за нас да има някаква файда от политическия ви живот!

И какво ще спечелим от тази изборна реформа?

Ами – изборите ще се разредят. Ако не веднъж на четири години, то поне – на три, докато партиите си вържат бюджетите.

Парите за пазаруване на спонтанно гласуващи в последния момент избиратели ще станат кът – и така изборите ще станат почестни и почтени.

Измислените партии, които се явяват колкото за държавната субсидия, ще фалират.

Новите партии, които си нямат проценти от предишни избори, ще участват безплатно – и така ще се появят индивиди, на които коментаторите им казват нови политически субекти.

Може би ще си зададете въпроса – кой идиот сред народното представителство ще гласува такъв закон?

Много просто – няма да го гласува!

Нали много обичат референдумите – да спретнем един референдум всеки сам да си плаща сметките.

Или, както гласи основният постулат на Бирената партия – всеки да има право да изпие точно толкова, колкото може да си плати.

И всичко ще си дойде на мястото.

Румен БЕЛЧЕВ

Още актуални коментари – четете тук