Ахмед Доган, изгоненият едновременно от два сарая почетен председател на ДПС, нададе вопъл към останалите парламентарни партии да се обединят срещу неговия политически душманин, конкурента Делян Пеевски.
”България без Пеевски!” – така жално и просто призова докторът по философия, той, който обичаше да се изразява сложно в стил „морфически резонанс”.
Явно философската мисъл, лишена от битовия разкош, престава да витае около „ускорения темпоритъм” и „дълбинния му рефлекс” и се фокусира върху „непосилната тежест на битието”.
Доган съвсем не е за оплакване – говори се, че в боянския си дворец имал „златна стая” – трезор, в който си държал имането, натрупано от политиката. Нещо като пещерата със съкровищата от приказката за Али Баба и четирийсетте разбойници. Там били заключени златни кюлчета и предмети, скъпоценности и пари в брой, както и онeзи 2 милиона – хонорар за язовир „Цанков камък”, получен от доктора по философия за заниманията му като хидроинженер.
Намеква се, че имало и документи – може би за дългогодишните връзки на „агент Сава” с ДС и „Мултигруп”, пък и уличаващи факти за „самоубития” преди години в „сарая” Ахмед Амин, когото Доган презрително наричаше „мъжка секретарка”.
Ами ако стане, както в приказката – докато 40 партийни разбойници (деребеи) се карат около двата сарая, летния и зимния, някой Али Баба (Делян) минава край „златната стая”, казва вълшебните думи: „Сезам, отвори се!” и обира спестяванията на почетния председател…
Тогава доктор Доган, приказно богатият падишах, остава само на едната пенсия… Всъщност, той има ли пенсия? Плащал ли е осигуровки през годините или не му достига трудов стаж? Да не му събираме средства за социална помощ…
Ами ако изведнъж прокуратурата, с хора на Пеевски, се разрови в далаверите на почетния председател, който вече е досегаем?
„Това момче прекали!” – възмути се Доган пред верни съпартийци, когато най-после осъзна, че Пеевски му краде партията.
Чак сега, когато му измъкват падишахското килимче под краката, той се сети, че Делян е прекалил. Не когато го санкционираха по закона Магнитски. Не когато „корпулентният бизнесмен” фалира „Булгартабак” и остави хиляди хора без работа. Не когато слагаше свои верни съдии и прокурори. Доган не забеляза и фалита на Корпоративната банка, предизвикан от Пеевски, където изчезнаха 5 милиарда. Траеше си, даже се радваше на хиперактивната си рожба Делянчо, наричайки го „феномен”. И сам той го издигна начело на партията си ДПС…
Пък сега пищи: „България без Пеевски!”.
Да, без Пеевски ще е много добре за България!
И без Доган – още по-добре!
М. Вешим
